Политичестки ред и политически упадък [bg]

Вторият механизъм, чрез който географията влияе на институциите, е въздействието ѝ върху властта. В книга XV Монтескьо обсъжда институцията на робството. Той коментира теорията за естественото робство на Аристотел, но изказва съмнения, че съществуват роби по природа; той отхвърля и възгледа, че африканското робство се дължи на някаква вродена биологична малоценност на чернокожите. Робството според него е продукт на установени практики и насилие. Но причините за възникването на робството са не толкова биологически, колкото физикогеографски.

В книга XVII Монтескьо стига до следното заключение, което заслужава да бъде цитирано изцяло:

В Азия винаги е имало огромни империи; в Европа те никога не са успели да просъществуват. В Азия равнините са огромни; тя е насечена на големи късове от планините и моретата; и тъй като е разположена по на юг, изворите пресъхват по – бързо, планините са покрити за по – кратко време със сняг и неособено пълноводните реки представляват по – леки прегради.

Ето защо властта в Азия трябва винаги да бъде деспотична. Защото, ако робството не е така крайно, ще настъпи разпокъсване на дребни държавици, което няма да съответства на естественото разделение на земята.

В Европа естественото разделение образува няколко държави от средна величина, в които управлението, основано на законите, не е неуместно за поддържане на държавата; напротив, то е толкова благоприятно, че без него държавата търпи упадък и става по – слаба от своите съседи.

Точно то е създало гения на свободата[41], благодарение на който всяка страна трудно се поддава на подчинение от друга сила, освен ако последната не действа чрез законите на търговията и в свой интерес.

За разлика от това в Азия цари духът на робството, който никога не я напуска; и в цялата история на тази страна не може да се намери нито една черта, която да отличава поне една свободна душа; тук можеш да видиш само героизъм на робството.

Други политически теоретици от Аристотел до Русо твърдят, че климатът и географията оказват влияние върху характера на политическите институции. Към втората половина на XX в. обаче, когато европейските колониални империи се разпадат и страните от развиващия се свят стават независими държави, този тип разсъждения започват да губят смисъл. Това в особена степен е вярно за аргументи, свързани с влиянието на климата върху националния характер и последвалото развитие. Много от възгледите на Монтескьо относно разликите между храбрите северняци и търсещите развлечения, но лениви южняци са отхвърлени като груби стереотипи или расистки предразсъдъци. Тези и други подобни аргументи относно културните детерминанти на развитието са критикувани за това, че „обвиняват жертвата“.