Произход на политическия ред [bg]

В случая с мамелюците обаче посредници са самите принципали; те са едновременно част от военната йерархия, която служи на султана, и претенденти за неговата роля. Това означава, че трябва да изпълняват служебните си задължения и в същото време да организират заговори за домогване до властта и за отслабване на позициите на конкурентните мамелюци. Това, разбира се, има ужасни последици по отношение на дисциплината и йерархията, което напомня за ситуацията в съвременните развиващи се страни, управлявани от военни хунти. Този проблем придобива особена острота през 1399 г., когато монголският завоевател Тамерлан[80] нахлува в Сирия и плячкосва Алепо[81]; мамелюците са твърде заети със своите междуособици, за да организират защитата си и се оттеглят в Кайро. Те губят контрол и над Горен Египет в полза на местните племена и ги спасява единствено обстоятелството, че Тамерлан насочва вниманието си към заплахата от страна на една нова сила, османците. Ако мамелюците бяха подчинени на цивилна политическа власт, както Османската империя, цивилните биха могли да вземат мерки за намиране на решение на проблема.

Отпадането на ненаследствения принцип е причина за рухването на египетската мамелюкска държава. С течение на времето наследственото правоприемство започва да се практикува не само от семейството на султана, а и от други мамелюци, които искат да основат собствени династии. Принципът „едно поколение благородници“ пренебрегва основните потребности на човешката биология също като неперсоналната китайска изпитна система: всеки мамелюк се стреми да запази социалния статус на своето семейство и потомство. Заможните мамелюци откриват, че могат да заобиколят принципа „едно поколение благородници" чрез благотворителност или вакъфи[82] под формата на джамии, медресета (училища), болници или друго имущество, поставяйки своите потомци начело на техните администрации. Освен това въпреки че мамелюците нямат преки родственици, те създават етнически връзки като основа за солидарност. Султан Калавун започва да внася черкезки и абхазки роби вместо кипчаци и създава алтернативен корпус на бурджитите. Фракцията на черкезите отнема властта на султаната от кипчаците.

Сериозен упадък на Мамелюкската институция се наблюдава в средата на XIV в. Основните причини за това са мирът и благополучието по това време, които са пагубни за дисциплината на мамелюците. Християнско присъствие в Светите земи по това време почти няма, а през 1323 г. мамелюците подписват мирен договор с монголите. Султан ал–Насър Мохамед не е мамелюк и започва да назначава верни на него не–мамелюци на висшестоящи военни длъжности и да прочиства редиците от способни офицери, в чиято лоялност се съмнява.