Светлина в пукнатините [bg]

Мирна донесе апарата и детективът набра номера.

— Проверих смъртните актове, шефе — докладва инспектор Лакост в отговор на въпроса му. — Определено са мъртви всичките. Виржини, Елен, Жозефин, Маргьорит, а сега вече и Констанс. И петте сестри Уеле ги няма.

— Сигурна ли си?

Рядко се случваше началникът да подлага на съмнение разследванията й, а това я накара да се усъмни в себе си.

— Зная, че подозирахме, че някоя от тях може и да е жива — рече Лакост, — но открих смъртни актове и документи от погребенията на петте. Всичките почиват в гробище, което е в близост до дома им. Имаме доказателства.

— Имаше доказателства и за това, че доктор Бернар е изродил бебетата — напомни й Гамаш. — Доказателства, че Изидор и Мари-Ариет са продали децата си на Квебек. Доказателства, че Виржини е загинала при злополучно падане, но сега подозираме и сме почти сигурни, че не е станало така.

Инспектор Лакост разбра какво иска да й каже началникът.

— Били са извънредно необщителни — изрече младата жена бавно, докато осмисляше какво й бе казал току-що Гамаш. — Предполагам, че не е изключено.

— Не са били просто необщителни, а потайни. Криели са нещо. — Главният инспектор се замисли за момент. — Ако всичките са мъртви, възможно ли е да е имало нещо по-особено в обстоятелствата около смъртта на всяка сестра, за което ние не знаем?

— Искате да кажете както при Виржини? — попита Лакост. Умът й препускаше, за да догони неговия.

— Ако са излъгали за едната смърт, може да са излъгали за всичките.