Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— Маргарета Ериксон — сети се Левин.
— Същата. Знаеш ли, Яне, напрано се чудя за какво съм ти аз. Впрочем Маргарета Ериксон е същата, която беше разправяла пред вестниците, че убиецът на Линда се опитал да се промъкне и в нейния апартамент в нощта на престъплението.
— Именно, именно — кимна Левин. Усети, че мислите му най-сетне започват да се подреждат. Най-после малко структура в съществуванието.
— И все пак не разбирам в какво точно си се прицелил — призна Сванстрьом.
— Честно казано, и аз не знам. Знаеш ли какво ще направим, Ева… Обади се на Маргарета Ериксон и я попитай.
— Но не си наясно защо да го направя, така ли?
— Изстрел в тъмното — усмихна се вяло Левин. — Изстрел в тъмното към неизвестна мишена — додаде той.
— Щом така искаш — сви рамене Ева.
47
Точно след обяда спокойствието и вглъбеното търсене на смислени структури приключи и светлосиният пуловер се преобрази в нещо съвсем различно. Из коридорите затрополяха трескави стъпки, надигнаха се тревожни гласове, разтресоха се врати. Фон Есен и Адолфсон се появиха в кабинета на разследващата група с презраменни кобури, оръжия и мрачен вид, взеха със себе си Сандберг и Саломонсон, изкараха цивилна служебна кола от гаража, пуснаха синия буркан и полетяха към Калмар с пълна газ.
Два часа по-рано до остров Бьорньо на миля северно от Калмар станало изнасилване. За разлика от опита за изнасилване отпреди седмица, този път нямаше съмнение, че насилникът е успял да извърши деянието си. Жертвата, четиринайсетгодишно момиче, слязла до плажа заедно с две години по-голямата си сестра и нейна приятелка.
След като прекарали около час под слънцето, момичето отишло да купи сладолед и разхладителни напитки от близка лавка. Най-вероятно двете по-големи девойки изпратили нея като най-малка. Докато вървяла през крайбрежната горичка, извършителят я нападнал в гръб, завлякъл я в храстите, ударил я и я зашеметил, а после я изнасилил. Понеже момичето се забавило, сестра й и нейната приятелка се притеснили и тръгнали да я търсят — съвсем нормално впрочем, след ужасяващите репортажи за убийството на Линда. На стотина метра навътре в горичката вадели насилника върху момичето и се развикали, а той побягнал.
Половин час по-късно жертвата била откарана в калмарската болница, полицията пристигнала на местопрестъплението, поставила заграждения и започнала да разпитва свидетелите. Очаквало се до четвърт час да пристигне и следово куче. Накратко, царяла пълна мобилизация. Полицаите, които претърсвали района, разполагали с подробно описание на извършителя. Според сестрата на жертвата и нейната приятелка той приличал на дееца, който преди седмица се опита да насили друго момиче. Двете забелязали татуировките му: черни завъртулки, които приличали на змии или дракони, започвали от рамената и стигали до китките му.
— Това никак не ми харесва — каза Ана Сандберг, когато заедно с колегите си пристигна в управлението в Калмар, имайки предвид опита за изнасилване във Векшо. До сутринта смяташе да го прехвърли с папка „фалшиви сигнали“.
— Татуировките ли те притесняват? — попита Саломонсон.
— Да. Определено не ми харесват.
— Не се хващай за тях — утеши я Адолфсон. — В днешно време всеки себеуважаващ се бандит има такива татуировки. Телата на тези момчета приличат на стари китайски килимчета.
— Вече можеш да дишаш спокойно, Яне. — Сванстрьом размаха окуражително пачка листове пред Левин.
Той седеше превит на стола зад бюрото си, отрупано с купчини други книжа.
— Целият съм слух — отвърна той и се облегна.
— Оказа се по-сложно, отколкото си го мислех — призна Ева Сванстрьом. — Но нещата ми се изясниха. Преди малко говорих с Маргарета Ериксон. Тази лелка е същинско олицетворение на реда. Освен това е председател на жилищното сдружение.
Преди около три години, приблизително по времето, когато сградата станала собственост на жилищно сдружение, Маргарета Ериксон продала жилищното си право за апартамента на първия етаж на Мариан Грос, който по това време се нанесъл в сградата. Маргарета Ериксон пък откупила жилищно право за апартамента на последния етаж, където живееше и в момента, от съседката си Лота Ериксон, майката на Линда. А майката на Линда се преместила на първия етаж — в жилището, където преди месец убиха дъщеря й. Преди това там се помещавал офис, после бил отдаден под наем и накрая се опразнил, защото сградата станала собственост на жилищно сдружение. Всъщност собственик на този апартамент била майката на Линда, а не сдружението.