Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

— Бъди щястливо, дьобро дьете!

После на трапезата господин Арнолдсен държа един от своите духовити и пълни с фантазия тостове в чест на годениците. Накрая, през време на кафето, засвири на цигулка като истински циганин — буйно, страстно, майсторски... Герда също донесе своя страдивариус, от който никога не се разделяше, нахлу с една сладка кантилена в неговите пасажи и двамата засвириха разкошни дуети; свиреха в стаята с пейзажите, до хармониума, на същото място, гдето някога дядото на консула беше свирил на флейта своите малки, мечтателни мелодии.

— Възвишено! — обади се Тони, седнала наведена дълбоко назад в едно кресло. — О, господи, как възвишено го намирам! — И тя продължи да изразява живите си и искрени усещания сериозно, бавно, важно и с дигнати нагоре очи... — Да, знаете ли, животът е такъв... Не всекиму и не винаги е дадена такава дарба! Знаете ли, на мене небето отказа подобно нещо, макар че много нощи го молих... Аз съм гъска, глупачка... Да, Герда, слушай какво ти казвам... аз съм по-стара и познах живота... Ти би трябвало всеки ден да благодариш коленопреклонно на всевишния за това, че си толкова богопомазано същество...

—...помазано— повтори Герда и разкри смеешком хубавите си бели широки зъби.

По-късно всички се събраха по-близо един до друг, за да обсъдят задружно необходимите подробности за близкото бъдеще и да хапнат винено желе. Взеха решение в края на тоя месец или в началото на септември Зиверт Тибуртиус и Арнолдсенови да се завърнат по родните си места. Веднага след Коледа щеше да стане по най-разкошен начин в колонната зала венчавката на Клара, а сватбата в Амстердам, на която — ако е живот и здраве — мислеше да присъствува и консулшата, трябваше да бъде отложена за началото на следната година, за да могат да си отдъхнат от първата. Томас, се възпротиви, но не постигна нищо.