За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
От тия съобщения научаваме още, «че велика Татария, която се намира на юг от Сибир, е също много студена; и земята е необработваема; че там не се намира нищо друго освен пасбища за стадата; че не растат дървета, а само храсти, както в Исландия; че близо до Китай и Монголия има няколко страни, където расте някакъв вид просо, но нито житото, нито оризът може да узрее; че в Китайска Татария на 43-ия, 44-ия и 45-ия градус няма нито едно място, където студът да не се задържа седем или осем месеца в годината; така че там е толкова студено, колкото и в Исландия, макар че би трябвало да бъде по-топло дори отколкото в Южна Франция; градове там няма с изключение на четири или пет града на Източно море и на няколко, които китайците по политически причини са построили близо до Китай; а в цяла Велика Татария има няколко града, разположени в Бухара, Туркестан и Хива; че причината за този прекомерен студ е в свойствата на почвата — пясъчна, наситена с азот и селитра, и освен това — разположена на високо място. Патер Верби е открил, че една местност на осемдесет мили северно от Великата стена, близо до извора на Кавамизрам е разположена на три хиляди геометрични крачки над морския бряг, недалеч от Пекин; и че тази височина е причина за липсата на вода, макар почти всички реки на Азия да водят началото си от тази страна, така че населението може да живее само край реките и езерата.»
Като установявам тези факти, аз правя следното заключение: Азия в същност няма умерен пояс; и страните в нея, разположени в много студения климат, се докосват непосредствено до страните, които лежат в много топлия климат, каквито са Турция, Персия, Монголия, Китай, Корея и Япония.
В Европа, обратно, умереният пояс е много широк, макар да обхваща страни с твърде различни климати, нямащи никакво отношение помежду си, като например Испания и Италия, от една страна, и Норвегия и Швеция, от друга. Но тъй като климатът в тях става по-студен незабележимо, като се върви от юг на север, почти всяка страна по характера на своя климат е твърде сходна със съседната; много резки различия няма; и, както току-що казах, умереният пояс тук заема твърде голямо пространство.
Оттук следва, че в Азия народите противостоят едни на други поради това, че едни са силни, други слаби; войнствените, храбрите, дейните се докосват непосредствено до изнежените, ленивите, скромните; поради това едните от тях стават завоеватели, а другите — завоювани. В Европа, обратното, народите противостоят едни на други, както силен на силен; тези, които се докосват едни до други, са почти еднакво мъжествени. Ето в какво се състои главната причина за слабостта на Азия и за силата на Европа, за свободата на Европа и за робството на Азия — причина, незабелязана, както ми се струва, от никого досега. Поради това свободата в Азия никога не расте; докато в Европа тя нараства или намалява в зависимост от обстоятелствата.
Макар дворянството в Московската държава да е било заробено от един от своите господари, у него все пак винаги се забелязват признаци на нетърпение, които климатът на Юга не може да предизвика. Не видяхме ли как за няколко дена само там бе установено аристократическо управление? И ако някоя друга държава на Севера е загубила своите закони, тя може да бъде горда със своя климат и да смята, че не ги е загубила невъзвратимо.
Глава IV
Последиците от всичко това
Всичко, което току-що казахме, се съгласува с историческите събития. Азия е била покорена тринадесет пъти — единадесет от северните народи и два от южните. Някога скитите са я завоювали три пъти; след това медите и персите — по един път; след тях — гърците, арабите, монголите, турците, татарите, персите, афганите. Аз говоря само за северната част на Азия и не споменавам за нашествията, на които са били подложени южните области от тая част на света, където непрекъснато са ставали велики преврати.