Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Той си спомняше как я прегръщаше. Спомняше си как й свари отвара от валериан и превара, която щеше да накара да заспи. След което излезе навън, в гората, и се върна чак на следващата сутрин.
Баща му вече се беше прибрал и седеше на кръглата кухненска маса. Тейн отиде да провери как е Исия — тя продължаваше да спи, — след което седна точно срещу Ерис и сложи пълна до половината бутилка с алкохол на масата. Баща му го гледаше с каменно изражение, като че ли този ден по нищо не се отличаваше от останалите дни, сякаш той не бе съсипал и омърсил единственото хубаво нещо, което някога бе създал, завинаги разрушавайки крехката невинност на създанието, което бе по-красиво от цялата останала фамилия, взета накуп.
— Откъде намери това? — попита той, а гласът му звучеше басово — както всеки път, преди да го удари.
— Твоя е — рече му Тейн. — Аз я взех.
Майка му, която се суетеше около фурната, побърза да се оттегли, усещайки назряващия конфликт.
— Донеси ни две чаши, майко — каза Тейн. Тя се спря. Той никога не й бе нареждал да направи нещо преди. Погледна към съпруга си. Той кимна и тя изпълни заръката, преди да излезе от стаята.
— Ти си пиян.
— Точно така — потвърди момчето, напълвайки двете чаши. Ерис пиеше рядко, ала когато го правеше, си сипваше точно това — абаксия, пивка напитка от планините.
Бащата изгледа невъзмутимо сина си. В друг случай Тейн щеше да се извива и да го умолява под ударите на юмруците или на колана му. Ала Ерис бе усетил, че този път наистина бе отишъл твърде далеч, беше преминал някаква невидима граница, а и момчето вече бе достатъчно силно, за да се изправи срещу баща си. В поведението му се усещаше войнственост, а под нея се забелязваше нещо, което Ерис никога преди не бе виждал в погледа на сина си. Някаква празнота, като че ли нещо вътре в него бе умряло и беше оставило зейнал кратер след себе си. За първи път през живота си съветникът се страхуваше от своя син.
— Какво си въобразяваш, че правиш? — попита той бавно, предпазливо.
— Ти и аз ще си пийнем — отговори момчето, бутайки чашата му към него. — А после ще си поговорим.
— Няма ти да ми казваш какво да правя — сопна се бащата и се надигна от мястото си.
— Сядай долу! — изрева Тейн, стоварвайки юмрук върху масата. Ерис се вцепени. Синът му се взираше в него с неприкрита омраза в погледа си. — Ще седнеш на мястото си и ще пиеш, или, боговете да са ми на помощ, ще ти направя нещо по-лошо от онова, което си сторил с Исия.
Бащата седна и с това действие си отиде и последната част от авторитета му. От толкова много години бе свикнал да прави каквото си поиска в този дом, че сега просто не знаеше как да реагира. Ръцете му се разтрепериха, докато Тейн отново бе възстановил спокойствието си, отмятайки един черен кичур от челото си. Тогава главата му не беше обръсната.
— Наздраве — каза момчето, вдигайки чашата си. — За семейството.
С тези думи той пресуши питието си на една-единствена глътка, а баща му последва примера му.
— Тя беше всичко, което имах, татко — изрече Тейн. — Тя беше единственото хубаво нещо, което някога си направил, а ти я съсипа.
Очите на Ерис избягваха погледа му.
— Защо? — прошепна момчето.
Баща му не продума нищо дълго време, след което каза тихо:
— Защото теб те нямаше.
Тейн се изсмя горчиво.
Ерис го погледна.
— Какво смяташ да направиш?
Тейн почука с нокът по бутилката с абаксия.
— Вече го направих.
Баща му отвори уста да каже нещо, ала оттам не излязоха никакви думи. Изражението на неподправен ужас, изписано на лицето му, беше нещо, което момчето не беше виждало никога преди.
— Корен от пискюлово дърво — каза той. — Първо парализира гласните струни, а после изсмуква силата от крайниците ти. След това започва да работи върху вътрешностите ти. Според книгите до петнадесет минути ще умреш. И най-хубавото от всичко е, че на практика е неоткриваемо и по трупа не остават никакви следи, така че изглежда като най-обикновена сърдечна недостатъчност.