Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Подпрян на тоягата, Коул се огледа предизвикателно. Никой от останалите мъже не изглеждаше особено въодушевен от желание да заеме мястото на Гъндър. Тогава Коул се обърна и се качи в кабриолета.
— Кракът ти пострада ли? — попита загрижено Алена, докато се отдалечаваха от мястото на боя.
— Изглежда, малко го ожулих — отвърна мъжът й, без да поглежда към нея.
— Защо всъщност имаш нужда от нови работници? — продължи да разпитва Алена.
— Далече на север имам големи гори. Време е и там да се започне дърводобив.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТА
Потънала в мисли, Алена стоеше пред прозореца на своята стая и гледаше навън във вечерния здрач. Беше се появил лек ветрец от югозапад и беше нарушил околната неподвижност. Повърхността на виещата се река блестеше златисто в угасващата светлина. От време навреме по нея минаваше полъх на вятъра и накъдряше огледалната вода. Подобна бе картината в мислите на Алена. Сред привидния мир на нейната душа се появяваха мрачни спомени, които изплуваха от дълбините и се разбиваха на малки вълни в скритите под повърхността скали.
Досега беше приемала станалото с вдигане на рамене, но мисълта, че Коул се е оженил за нея, защото тогава е смятал това за единственото правилно решение, стърчеше като застрашителна скала в потока на нейните чувства. Тя упрекваше Коул, че я е използвал единствено заради взаимната изгода. Но все не успяваше да го накара да почувства справедливия й гняв, който по нейно мнение той заслужаваше.
С тъжна въздишка Алена отново се зае с прекъснатия си тоалет. Докато се мъчеше да се справи с малките блестящи копченца на жълтата си рокля от тафта, тя пожела Коул да е до нея, за да й помогне. Но адвокатът от Пенсилвания бе пристигнал скоро след завръщането им от Сейнт Клауд и Коул веднага се оттегли с него в кабинета си. Обзета от лошо настроение, Алена махна стола, с който беше подпряла бравата на вратата, намираща се на отсрещната стена на банята. Това беше съвсем излишно, тъй като от съседната стая не долиташе и най-малкият шум.
Някакъв часовник удари с ясен звън половин час. Изненадана, Алена погледна към полицата над камината. През деня някой трябва да е поставил там богато украсения часовник без нейно знание. Едва доловим шум край вратата я накара да се обърне. Косите й настръхнаха, но нямаше никой. Бързо взе една лампа и изтича в коридора да провери. И тук не се виждаше никой. Страхуващият се от светлината посетител беше изчезнал безследно. Алена не можеше да намери обяснение на това. Коя беше тази Минди, чието име Коул беше извикал в деня на тяхното пристигане? Какво общо имаше тя с къщата и с Коул?
Замислена, Алена се върна в спалнята си. След няколко минути семейство Дарви щеше да пристигне, а Коул още не беше се преоблякъл за вечеря.
Младата жена застана пред голямото огледало и за последен път се огледа със задоволство. Въпреки първоначалния отказ да носи дрехите, които Коул й беше подарил, този път тя се беше облякла много грижливо. Не можеше да открие и най-малкия недостатък във външния си вид. Блестящата й коса беше прихваната на тила от фина прозрачна копринена мрежа. На ушите й се поклащаха капковидните диаманти. При цялото си непредсказуемо държание Коул сигурно щеше да е доволен от нея, помисли си Алена.
Гласове долетяха от залата. Очевидно Майлс посрещаше вече гостите. Докато Алена слизаше надолу по стълбите с шумящи тафтени поли, Брегър заряза своите дами и избърза насреща й.
— Вашата красота е като топъл пролетен ден в тази студена страна, мадам — поздрави я той с дълбок поклон.
— Много сте любезен, мистър Дарви — отвърна Алена с усмивка. Когато минаваше през залата под ръка с Брегър, за да поздрави майка му и сестра му — Елеонор и Каролайн Дарви, тя забеляза въпросителния поглед на лакея и му каза дискретно:
— Моля ви, Майлс, уведомете доктор Лейтимър че нашите гости са пристигнали.
— Едва дочакахме да се запознаем с вас, мисис Лейтимър — каза сърдечно майката на Брегър. Дъщеря й само кимна. Не искаше толкова лесно да отстъпи пред новата мисис Лейтимър. Нали тъкмо тя е насърчила Коул в неговата глупост и го е тласнала в ръцете на Роберта? Навремето Каролайн бе хранила надеждата да стане жена на Коул. Но те бяха израснали като близки съседи и се чувстваха по-скоро брат и сестра. След смъртта на Роберта надеждата на Каролайн бе пламнала отново, но Коул пак си бе довел съпруга отдалече. Още една жена от Южните щати! Каролайн беше вече на двадесет и седем години, а още не беше минала под брачния венец.