Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Баща ми можел да остане там. Бил изгубил антилопата, но поне щял да занесе вода на своето семейство и на народа си. Пък и непознатите го притеснявали със своята говореща кутия, със странните си дрехи и с непознатия си език. Майка ми, която не обичала и не уважавала баща си, защото я биел, избягала с моя баща и предпочела да отиде да живее с неговия народ, вместо да остане при своето семейство.
Макар и да не я карал да напуска семейството си, той бил много щастлив, че тръгнала с него, защото я харесал още при първата им среща. Наричал я Дъщерята на еланда и те се смеели, нищо че отначало не се разбирали какво говорят. Когато накрая, след като вървели много дни и намерили народа му, семейството на баща ми било поразено от неговата история, посрещнали майка ми добре и много я харесали. Същата нощ над пустинята отекнал гръм и проблеснала светкавица. Дъждовете се завърнали. Сушата свършила.
!Ксабу млъкна. Рени почака, но не издържа и се обади:
— И после какво станало?
Той я погледна — едва доловима тъжна усмивка трепна на устните му.
— Не те ли уморявам с тази дълга история, Рени? Това просто е моята история — за това, как съм се появил на този свят и как дойдох тук.
— Да ме уморяваш ли? Тя е… тя е прекрасна. Като приказка.
Усмивката му угасна.
— Млъкнах, защото това според мен е бил най-щастливият миг в живота им. Когато рукнали дъждовете. Семейството на баща ми вярвало, че майка ми наистина е Дъщеря на еланда и че с нея е довел добрите времена. Но ако продължа, историята ще стане тъжна.
— Щом искаш да ми я разкажеш, нека да я чуя, !Ксабу. Моля те.
— Така да бъде — разпери ръце той. — Известно време всичко било чудесно. С дъждовете се завърнали и животните, растенията избуяли отново — по дърветата покарали нови листа, никнели цветя. Дори пчелите си дошли и започнали да правят прекрасния си мед и да го крият сред скалите. Това било знак за силата на живота — бушмените много обичат мед, затова толкова обичаме и малката птичка, която се казва меден водач. Та всичко вървяло добре. Скоро майка ми и баща ми заченали дете. Появил съм се аз и ме кръстили !Ксабу, което означава „сън“. Бушмените вярват, че животът е сън, който ни сънува, и родителите ми искали да почетат добрата съдба, която сънят им изпратил. И другите жени в семейството родили деца, така че първите си години прекарах сред свои връстници.
После се случи нещо ужасно. Баща ми отишъл на лов с племенника си. Денят бил добър — убили голяма хубава антилопа. Били щастливи, защото знаели, че щом се върнат, ще има пир и месото ще стигне за няколко дни. На връщане видели един джип. Били чували за такива неща, но никога не ги били виждали и отначало не смеели да се приближат. Но мъжете в него — трима черни и един бял, все високи и облечени в градски дрехи — явно били в опасност. Приличали на примиращи от жажда и баща ми и племенникът му отишли при тях и им помогнали.
Мъжете били учени от някакъв университет — предполагам, че са били геолози и са търсели петрол или нещо друго, което се цени от градските хора. Джипът им бил ударен от светкавица и двигателят и радиото не работели. Без помощ несъмнено щели да умрат. Баща ми и племенникът му ги завели до едно селище в края на пустинята. Не биха дръзнали да го сторят, но баща ми помнел, че веднъж вече е напускал пустинята, без да му се случи нещо. Смятал да ги заведе до края на градчето и да ги остави да се оправят, но докато вървели, съвсем бавно, защото градските хора не можели да бързат, пристигнал друг джип — с правителствени лесничеи. Освен че използвали радиостанцията си, за да повикат помощ за спасените от баща ми мъже, те арестували него и племенника му за това, че са убили антилопа артибист. Излиза, че артибистът е защитен от закона. Бушменът — не.
Необичайната ожесточеност на тона му накара Рени да трепне.
— Арестували са ги? След като са спасили онези мъже? Това е ужасно!
!Ксабу кимна.
— Учените протестирали, но лесничеите се страхували да нямат неприятности, ако някой ги уличи, че са пуснали нарушителите, затова арестували баща ми и племенника му и ги откарали. Просто ей така. Дори взели и антилопата за доказателство. Докато стигнали града, тя се вмирисала и лесничеите я изхвърлили.
Учените така се засрамили, че взели на заем друга кола и отишли да кажат на семейството на баща ми какво се е случило. Не го открили, но срещнали други бушмени и скоро майка ми и семейството ни научили какво е станало.
Макар да не бе живяла в града, майка ми все пак знаела едно-друго за него и решила, че трябва да отиде да се разбере с правителството — представяла си го като белобрад мъдрец, който живее в някакво голямо село — и да му каже, че трябва да пусне баща ми. Всички я предупреждавали да не ходи, но тя ме взела и тръгнала към града.