Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Така че ако проблемът за техническата безнадеждност е породен от отсъствието на заинтересованост от страна на технократите и на антитехнократите и ако заинтересоваността и качеството са външна и вътрешна страна на едно и също нещо, то логически следва, че онова, което всъщност поражда техническа безнадеждност, е отсъствието на усет към техническо качество и при технократите, и при антитехнократите. Това, че Федър се е пристрастил да търси рационалния аналитичен и следователно технически смисъл на думата „качество“, означава, че той всъщност е търсил отговора на цялостния проблем на техническата безнадеждност. Поне на мен така ми се струва.
И така, аз се връщам назад и сменям темата с тази за класическо-романтичното разграничение, което според мен стои в основата на целия хуманитарно-технически проблем. Но и това изисква връщане към смисъла на качеството.
А за да се разбере смисълът на качеството от класически позиции, необходимо е връщане към метафизиката и нейното отношение към всекидневния живот. За да се направи това, е нужно още едно връщане в огромната област, която свързва метафизиката и всекидневния живот — а именно формалния разум. И така, аз тръгнах от формалния разум към метафизиката и после към качеството и след това от качеството обратно към метафизиката и науката.
Сега се спускаме още по-надолу от науката към техниката и вярвам, че най-после сме там, където поначало исках да стигнем.
Но сега имаме някои концепции, които в голяма степен променят цялостното ни разбиране за нещата. Качеството е Буда. Качеството е научна реалност. Качеството е цел на изкуството. Остава да се комбинират тези концепции в един практически, понятен контекст и за тази цел не мога да си представя нищо по-практично или по-понятно от онова, за което говорих през цялото време — поправянето на стар мотоциклет.
Този път продължава да се вие надолу по каньона. Ранобудни утринни зайчета — слънчеви петна — навсякъде около нас. Мотоциклетът бръмчи в студения въздух край планинските борове; отминаваме малка табела, която ни съобщава, че на миля пред нас има място, където може да се закуси.
— Гладен ли си? — крещя аз.
— Да! — крещи Крис в отговор.
Скоро втора табела „Колибите“ със стрелка отдолу посочва наляво от пътя. Намаляваме и завиваме по един черен път, който ни отвежда до няколко дървени лакирани колиби в сянката на дърветата. Спираме мотоциклета под едно от тях, изключваме двигателите, затваряме бензиновото кранче и влизаме в централната колиба. Дървеният под издава приятен звук под туристическите обувки. Сядаме край застлана маса и поръчваме яйца, топъл кейк, кленов сироп, мляко, наденички и портокалов сок. Студеният вятър ни е отворил апетит.
— Искам да напиша писмо на мама — казва Крис.
Това ми се струва добра идея. Отивам до офиса и вземам малко листа. Нося ги на Крис и му давам писалката си. Свежият утринен въздух е влял и на него сили. Той поставя хартията пред себе си, хваща непохватно писалката и се замисля пред празния лист. Вдига очи.
— Какъв ден сме днес?
Казвам му. Той кима и го отбелязва.
Написва: „Мила мамо“.
След това известно време съзерцава хартията.
Поглежда нагоре:
— Какво да й пиша?
Разсмивам се. Би трябвало да го накарам да пише цял час за едната страна на монетата. Понякога съм си го представял като студент, но не и като студент по реторика.
В тоя момент носят топлия кейк и аз му казвам да остави писмото настрани, а после ще му помогна.
Когато свършваме, седя с оловно усещане в стомаха от топлия кейк, яйцата и останалото, пуша и виждам през прозореца, че вън под боровете има шарена сянка.
Крис отново вади листата.
— Хайде сега, помогни ми — казва.
— Добре — отвръщам. Обяснявам, че блокирането е най-често срещаната беда. — Обикновено — казвам, — съзнанието ти блокира, когато се мъчиш да правиш твърде много неща наведнъж. Не трябва да насилваш думите да излизат. Това просто те блокира още повече. Сега трябва да разделиш нещата и да ги правиш едно по едно. Ти се опитваш да мислиш едновременно за това какво, да кажеш и с какво да започнеш, а това е много трудно. Затова раздели ги. Просто състави списък на всички неща, които искаш да кажеш, в какъвто и да е ред. След това ще измислим правилното подреждане.