През дебрите на Балкана

— Както изглежда, го правят понякога, но не пушат от най-добрия тютюн.

— Покажи ми я!

Той взе лулата, помириса я и извика:

— О, ужас! За да помирише човек това нещо, трябва да е без нос.

Той замахна да хвърли лулата, но аз му попречих.

— Стой! Какво правиш? Лулата ми трябва.

— Аллах да те пази! Да не би да искаш да пушиш от нея?

— Не. С нейна помощ ще разбера кой е бил призракът.

— Имаш право. Щях да я хвърля и така да извърша голяма глупост.

— Хайде да се върнем при тухларя!

Той беше чул силния вик на Халеф, както и думите на непознатия изпълнител на ролята на призрака, а после и стъпките ни. Беше изплашен до смърт. Като влязохме при него, лицето му бе бяло като тебешир, както и това на жена му.

— Ти видя ли вампира, господарю? — попита той, като бързо стана от мястото си.

— Да.

— Значи ще умреш. Който види вампир, не остава жив.

— Значи ще умра още по-бързо, защото не само видях призрака, но дори и го пипнах.

— Боже Господи!

— Щях да го хвана! Но за съжаление успя да ми се измъкне.

— Излетя ли?

— Не, както си му е редът, хукна по пътя, а после искаше да мине през потока. При това каза няколко думи.

— Какви?

— «Ереди а татарха» и «аз истенерт».

— Никой не би могъл да ги разбере. Сигурно това е езикът на призраците.

— Не! Съвсем сигурен съм, че това е езикът на унгарците. Духът беше много изплашен. Думите, които изкрещя, човек вика само в случай на уплаха. Знаеш ли дали наблизо няма някой човек с унгарско потекло?

— Да.

— Кой е той?

— Ратаят на Властан.

— Ах, колко странно! Познаваш ли го добре?

— Дори много добре.

— А познаваш ли тези два предмета? Показах му пояса и лулата.

— На ратая са — отговори той. — Специално лулата, много добре я знам. Той пуши от тази глинена лула с тръстикова тръба. Щом тръбата хубаво се напои с тютюнев сок, а той няма повече тютюн за пушене, отхапва част от тръбата и я дъвче. Казва, че това било най-голямото удоволствие. Той ми е враг, защото беше хвърлил око на дъщеря ми, но ние му посочихме вратата. Той ли беше вън?

— Не съм сигурен. Мисля, че вампирът няма да се върне. Утре сутринта ще ти го покажа. Имах намерение да си тръгна оттук с настъпването на деня, но ще остана още няколко часа, за да идем с теб при Властан.

— Какво си намислил, господарю! — каза той изплашено. — Той ще ни изхвърли през вратата!

— Давам ти дума, че макар действително да ни приеме нелюбезно, но ще ни изпрати приятелски. Ще се сдобриш с него напълно.

— Как ще го направиш?

— Сега не искам да мисля, затова ще си легна да спя. Той обаче не се съгласяваше. Нашето преживяване пред къщата беше за него загадка. Но аз сметнах за по-уместно да го накарам да почака, докато фактите го убедят, че няма вампири и призраци. Затова, отклонявайки въпросите му, излязох с Халеф и се изкачих на споменатото вече възвишение. Оско и Омар вече спяха горе. Не разговаряхме.