Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— И без успех, предполагам.
— Никакъв. Като че ли никой не я познава много добре. Всъщност, изглежда, Дебора е единствената, която е имала по-близък контакт с нея, ако не се смята онази особена жена, която й е дала назаем ютията си. Разбира се, няколко души са я виждали — живее там от септември, — но никой не е говорил с нея. Освен Дебора.
Сейнт Джеймс записа „септември“ в бележките си. След това подчерта думата и я загради с кръг. Нарисува отгоре му кръстче. Женският символ. Накрая задраска всичко.
— Сега какво? — питаше в този момент лейди Хелън.
— Виж дали управителят на сградата има корпуолския й адрес — отговори Сейнт Джеймс. — Можеш да се опиташ да разбереш какъв наем плаща за апартамента.
— Точно така. Трябваше да се сетя по-рано. Макар че един господ знае за какво ни е това. Стигаме ли донякъде?
Сейнт Джеймс въздъхна:
— Не знам. Говори ли със Сидни?
— Това се оказа проблем, Саймън. Звънях в апартамента й, но никой не отговаря. Опитах с агенцията й, но и те не са я виждали напоследък. Казвала ли ти е, че може да отиде на гости на приятели?
— Не, каза ми, че ще си отиде у дома.
— Тогава ще продължала звъня. Не се притеснявай. Може да е отишла на Чейни Роу.
Сейнт Джеймс си помисли, че това е малко вероятно. Почувства първото бодване на тревогата.
— Трябва да я намерим, Хелън.
— Ще намина до апартамента й. Може да не вдига телефона.
След като уреди и това, Сейнт Джеймс затвори. Остана в нишата, загледан в драсканицата, която беше направил от думата „септември“. Искаше му се тя да означава нещо. Знаеше, че вероятно означава. Но какво беше — не можеше да каже.
Обърна се, когато Линли влезе в нишата.
— Има ли нещо?
Сейнт Джеймс му предаде информацията, която лейди Хелън бе успяла да събере през този ден. Видя как изражението на Линли се промени още в началото.
— „Айлингтън-Лондон“ ли? — попита той. — Сигурен ли си в това, Сейнт Джеймс?
— Хелън е ходила там. Защо? Говори ли ти нещо?
Линли погледна предпазливо към дневната. Майка му и Котър си бъбреха тихо, докато разглеждаха един семеен албум, който лежеше между тях.
— Томи? Какво има?
— Родерик Тренъроу. Той работи за „Айлингтън-Пензънс“.
Пета част
Самоличност!!
Двадесета глава
— Тогава Мик трябва да е оставил двата телефона в апартамента на Тина Когин — рече Сейнт Джеймс. — На Тренъроу и на „Айлингтън“. Това обяснява защо Тренъроу не знае коя е Тина.
Линли не отговори, докато не сви по Бофорт Стрнйт, за да се насочи към Падингтън. Току-що бяха оставили Котър в къщата на Сейнт Джеймс на Чейни Роу. Когато спряха пред нея, той поздрави тухлената сграда като блуден син и влезе бързо вътре е по един куфар във всяка ръка, а нескритото искрено облекчение придаваше лекота на стъпките му. Беше един и десет следобед. Шофирането в града от летището в Съри се затрудняваше от задръстването, резултат от някакъв летен празник близо до Бъклънд, който очевидно бе привлякъл огромни тълпи.
— Мислиш ли, че Родерик е замесен в тази работа?
Сейнт Джеймс забеляза не само безстрастния тон на Линли, но и това, че той нарочно избегна думата „убийство“. В същото време видя и как шофираше приятелят му, докато говореше — с ръце високо на волана и очи, насочени право напред. Знаеше малко подробности за предишните отношения на Томас с Тренъроу, но всички те се въртяха около общата антипатия заради продължителната връзка на лейди Ашъртън с доктора. Линли имаше нужда от нещо, което да компенсира тази неприязън, ако Тренъроу бе дори косвено замесен в двойната смърт в Корнуол, и явно бе избрал лицемерното безразличие като средство за уравновесяване на враждебността в отношенията си с него.
— Предполагам, че може и да е така, дори и само несъзнателно. — Сейнт. Джеймс му разказа за срещата си с Тренъроу и за интервюто, което Мик Камбри бе взел от него. — Но ако Мик е работил по тема, която е довела до неговата смърт, Тренъроу може просто да му е подал нишката; вероятно името на някого от „Айлингтън-Лондон“, който е притежавал нужната му информация.
— Но ако, както казваш, не е имало никакви бележки за статия, свързана с Родерик, в офиса на вестника… — Линли заби спирачките на светофара. Естествено беше в този момент да погледне към Сейнт Джеймс, но той не го направи. — Какво ти говори това?
— Не съм казал, че няма никакви бележки за това, Томи. Казах, че нямаше статия за него. Или за каквото и да било, свързано с изследването на рака. Това е по-различно от липсата на бележки. Може да има стотици бележки. Хари Камбри преглеждаше файловете на Мик. Аз нямах тази възможност.