Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Значи информацията може още да е там, само че Хари да не е успял да забележи важността й.
— Точно така. Но самата статия — каквато и да е била тя, дори и да е свързана със смъртта на Мик — може да няма нищо общо директно с Тренъроу. Той може да е само източникът.
Тогава Линли го погледна.
— Ти не пожела да му се обадиш по телефона, Сейнт Джеймс. Защо?
Саймън гледаше как една жена бута бебешка количка през улицата. Малко дете се държеше за края на роклята й. Светофарът светна зелено. Колите и камионите потеглиха.
— Мик може да е бил по следите на статия, причинила смъртта му. Много добре знаеш, че не е нужно да известяваме, когото и да било, че и ние сме по следите й.
— Значи все пак мислиш, че Родерик е замесен.
— Не е необходимо. Вероятно изобщо не е. Но би могъл неволно да се изпусне пред някого, който е замесен. Защо да му се обаждаме и да му даваме шанс?
Линли каза, сякаш изобщо не бе чул думите на Саймън.
— Ако е замесен, Сейнт Джеймс, ако е замесен…
Той сви надясно по Фулъм Роуд. Минаха покрай магазини за дрехи и антикварни стоки, покрай бистра и ресторанти в луксозната част на Лондон, където улиците бяха претъпкани е модно облечени купувачи и достолепни дами, тръгнали на срещи.
— Все още нямаме всички факти, Томи. Недей да се тормозиш предварително.
Думите на Сейнт Джеймс като че ли отново останаха нечути.
— Това ще съсипе майка ми — рече Линли.
Продължиха към Падингтън. Дебора ги посрещна в малкото фоайе на апартаменти „Шрюзбъри Корт“, където очевидно ги бе чакала, крачейки напред-назад по белите и черни плочки. Отвори им, преди да успеят да докоснат звънеца.
— Татко ми се обади да ми каже, че сте тръгнали насам. Томи, добре ли си? Татко каза, че все още няма никакви новини за Питър.
В отговор Линли изрече името й като въздишка и я притегли към себе си.
— Какъв ужас беше този уикенд за теб! Съжалявам, Деб!
— Всичко е наред. Няма нищо.
Сейнт Джеймс извърна поглед от тях. Забеляза, че думата „портиер“ е написана калиграфски, но неопитната ръка е замазала една от буквите. Той изучаваше бавно и старателно всяка от тях, без да откъсва очи от табелата, докато Дебора не проговори:
— Хелън ни чака горе.
След това тръгна с Линли към асансьора. Завариха лейди Хелън на телефона в апартамента на Дебора. Не говореше нищо, само слушаше. Когато погледна към Сейнт Джеймс и остави слушалката, той разбра от изражението на лицето й на кого се е обаждала.
— Сидни? — попита я.
— Не мога да я открия, Саймън. От нейната агенция ми дадоха списък с имената на приятелите й. Но никой не е чувал нищо за нея. Опитвах многократно в апартамента й. Нищо. Позвъних и на майка ти, но и оттам не ми отговори никой. Да продължа ли да й звъня?
По гръбнака на Сейнт Джеймс се спусна студена тръпка.
— Не, само ще я разтревожиш.
Лейди Хелън отново заговори:
— Започнах да си мисля за смъртта на Джъстин Брук.
Нямаше нужда да казва повече. Мислите и на самия Сейнт Джеймс бяха направили скок натам още в момента, в който лейди Хелън му каза, че сестра му не се е появявала. Отново се изруга, задето е оставил Сидни да напусне сама Корнуол. Ако се беше натъкнала на някаква опасност, ако й се беше случило нещо лошо… Усети как пръстите на дясната му ръка се впиват в дланта. Наложи си да ги отпусне.
— Тина Когин върнала ли се е?
— Още не.
— Тогава може би трябва да пробваме ключа. — Той погледна Линли. — Донесе ли ги?
— Да ги е донесъл ли? — попита изненадано лейди Хелън.
— Хари Камбри успя да вземе ключовете на Мик от Боскоуън — обясни Линли. — Искахме да проверим дали някой от тях не отключва вратата на Тина.
Очакването им трая само колкото да отидат до съседния апартамент, да пъхнат нужния ключ в ключалката и да го завъртят. Вратата се отвори и влязоха вътре.
— Добре, значи е имал свой ключ — рече лейди Хелън. Но наистина, Томи, къде ни отвежда това? Едва ли е изненада. Вече знаехме, че е идвал тук. Дебора ни го каза. Така че засега ни е известно само, че е бил достатъчно важен в очите на Тина, за да заслужи ключ от вратата й.
— Това променя естеството на връзката им, Хелън. Очевидно не е като между проститутка и клиента й. Проститутките обикновено не дават ключове от апартаментите си.