Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
От мястото си до малката кухничка Сейнт Джеймс оглеждаше стаята. Мебелите бяха скъпи, но говореха малко за обитателката. Не се виждаха никакви лични вещи — фотографии, спомени или някакви колекции. Всъщност цялата стая изглеждаше така, сякаш е била наредена от декоратор за някой хотел. Той отиде до бюрото.
Червената лампичка на телефонния секретар мигаше, показвайки, че има съобщение. Той натисна бутона. Един мъжки глас каза:
— Колин Сейдж. Обаждам се във връзка с обявата. — След това даде номера си.
Второто съобщение бе почти същото. Сейнт Джеймс си записа номерата и ги даде на лейди Хелън.
— Обява ли? — попита тя. — Едва ли си намира клиенти по този начин.
— Не ми ли каза, че има и спестовна книжка? — рече в отговор Сейнт Джеймс.
Дебора се доближи до него.
— Ето — каза тя. — И това също.
Измъкна от едно чекмедже спестовната книжка и кафявата папка. Сейнт Джеймс взе първо папката и се намръщи, докато преглеждаше спретнатата колонка от имена и адреси. Най-вече в Лондон. Най-далечният беше в Брайтън. Чу как Линли преглежда скрина зад него.
— Какво е това? — попита замислено Сейнт Джеймс повече себе си, но Дебора отговори.
— Първо си мислехме, че са клиенти. Само че, разбира те, едва ли са такива. В списъка има и жени. А дори и да нямаше, трудно е да си представиш, че някой ще успее да…
Тя се поколеба. Сейнт Джеймс вдигна поглед. Бузите й бяха пламнали.
— Да обслужи толкова мъже? — попита той.
— Е, разбира се, на етикета е обозначила, че те са само възможни, нали? Така че отначало си помислихме, че използва списъка, за да… Преди още да отворим папката и да видим… Искам да кажа, как точно си събира клиентела една проститутка? Чрез устни препоръки? — Лицето й почервеня още повече. — Господи! Не се ли получи ужасен каламбур?
Той се подсмихна на въпроса й.
— Какво смяташ, че е правила с този списък, изпращала е брошури ли?
Дебора се засмя тъжно:
— Направо съм безнадеждна в тези неща, нали? Стотици следи, които крещят да бъдат забелязани, а аз не мога да проумея нито една.
— Мислех, че си решила, че не е била проститутка. Според мен всички мислехме така.
— Просто е заради начина, по който говореше, а и външният й вид…
— Може би ще трябва да се абстрахираме от външния й вид — каза Линли.
Беше застанал в другия край на стаята, пред гардероба до лейди Хелън. Беше извадил четирите кутии за шапки от най-горната лавица и ги бе подредил в редица на пода. Наведе се над тях и разтвори меката бяла хартия. От гнездото, което образуваше хартията, измъкна перука. Дълги черни коси, тънък бретон. Той я постави върху юмрука си.
Дебора зяпна. Лейди Хелън въздъхна.
— Прекрасно — каза тя. — Значи тази жена в действителност носи перука? Така че и малкото, което знаем за нея — без да споменаваме описанието на Дебора, — вероятно е напълно безполезно. Тя е една химера, нали? Фалшиви нокти, фалшива коса. — Погледна към скрина. Като че ли нещо й хрумна, защото отиде до него, отвори едно от чекмеджетата и порови из бельото. Вдигна черен сутиен. — И всичко останало е фалшиво.
Сейнт Джеймс отиде при тях. Взе перуката от Линли и я занесе до прозореца, където разтвори завесите и я поднесе на дневна светлина. По структурата си личеше, че е направена от истинска коса.
— Знаеше ли, че носи перука, Деб? — попита Линли.
— Не, разбира се, че не. Откъде можех да зная?
— Високо качество е — рече Сейнт Джеймс. — Нямала си основания да смяташ, че е перука.
Огледа я отблизо и прокара пръст по вътрешната мрежа. Един косъм се отдели, но не от онези на перуката, а друг, откъснал се от главата на притежателя й и захванат в мрежата. Сейнт Джеймс го извади напълно, поднесе го към светлината и подаде перуката обратно на Линли.
— Какво има, Саймън? — попита лейди Хелън.
Той не отговори веднага, а се втренчи в косъма между пръстите си, докато осъзнаваше и свикваше с това, което намекваше той. Имаше само едно разумно обяснение за изчезването на Тина Когин. Все пак той се позабави малко, за да подложи теорията си на изпитание.
— Носила ли си я, Дебора?
— Аз ли? Какво те кара да мислиш така?
Сейнт Джеймс взе от най-горното чекмедже на бюрото лист бяла хартия, сложи косъма върху него и отново го занесе до прозореца.