Пленница на короната

Нареждам храната ми да се приготвя в личните ни покои в двореца, и стоя в личния си кабинет. Почти никога не сядам с кралицата. Когато чувам внезапно почукване на вратата, скачам сепнато от стола си и се налага да се задържа за масата до огнището. Пазачът на вратата я разтваря широко и обявява пристигането на Джордж.

Той влиза, облечен във възможно най-наситено синьо, с изпито и трагично изражение. Взема ръцете ми и ме целува. Когато се отдръпва назад да ме погледне, в очите му има сълзи.

— О, Джордж — прошепвам.

Цялата му самодоволна увереност е изчезнала; той е изпит и красив в скръбта си. Обляга глава на каменния комин.

— Все още не мога да го повярвам — казва тихо. — Когато те виждам тук — не мога да повярвам, че тя не е тук с теб.

— Тя ми писа, че е добре.

— Беше — казва той разпалено. — Беше толкова щастлива! А бебето! Прекрасно, както винаги. Но после внезапно почувства слабост, отпадна почти за една нощ, и на сутринта беше мъртва.

— Треска ли беше? — питам, надявайки се отчаяно, че той ще каже «да».

— Езикът й беше черен — казва ми той.

Поглеждам го ужасена: това е сигурен знак за отрова.

— Кой може да го е сторил?

— Наредих на моя лекар да разпита сред слугите й, в кухнята ни. Знам, че кралицата е изпратила жена в самата родилна стая на Изабел, за да й съобщи веднага дали бебето е момче, или момиче.

Леко изохквам от ужас.

— О, това е нищо. Знаех за него от месеци. Тя ще изпрати някоя прислужница да следи и теб — казва той. — Ще вкара в домакинството ти и някой мъж, може би в конюшните ти, за да я предупреждава, когато се каниш да пътуваш, а може би и някой в дома, за да подслушва разговорите. Тя следи всички ни още от самото начало, откакто дойдохме в двора й. Сигурно е наблюдавала и теб точно както Изабел. Тя няма доверие на никого.

— Едуард има доверие на съпруга ми — възразявам. — Те се обичат, вярват си един на друг.

— А кралицата?

Той се изсмива кратко на мълчанието ми.

— Ще говориш ли с краля за това? — питам. — Ще обвиниш ли кралицата?

— Мисля, че той ще ми предложи подкуп, за да откупи мълчанието ми — казва Джордж. — И мисля, че зная какъв ще бъде. Той ще иска да ми затвори устата, ще иска да ме отстрани от пътя си. Няма да допусне да обвиня съпругата му като отровителка, да разоблича децата им като копелета.

— Тихо — казвам, като хвърлям поглед към вратата. Отивам при него до огнището, и ние доближаваме глави като заговорници, думите ни се издигат през комина като дим.

— Едуард ще иска да ме отстрани, да ме изпрати някъде, където няма да мога да говоря против него.

Ужасена съм.

— Какво ще направи? Нима ще те хвърли в тъмница?

Усмивката на Джордж е като гримаса.

— Ще ми заповяда да се оженя отново — предрича той. — Знам, че именно това планира. Ще ме изпрати в Бургундия, да се оженя за Мари Бургундска. Баща й е мъртъв, вдовицата му, нашата сестра Маргарет, е предложила мен за съпруг на Мари, която е нейна заварена дъщеря, тя може да ми я даде за съпруга. Едуард вижда това като начин да ме прогони от страната.