Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
Чувствам как сълзите се леят по бузите ми.
— Но Изабел е мъртва от по-малко от месец — проплаквам. — Нима от теб се очаква да я забравиш веднага? Нима ще бъде погребана и една нова съпруга ще заеме мястото й след броени седмици? Ами децата ви? Със себе си във Фландрия ли трябва да ги вземеш?
— Ще му откажа — казва Джордж. — Никога няма да изоставя децата си, никога няма да напусна страната си, и със сигурност няма да оставя убиеца на съпругата ми да се разхожда на свобода.
Ридая; загубата е толкова болезнена, мисълта Джордж да си вземе нова съпруга — толкова шокираща. Чувствам се толкова самотна в този опасен двор без нея. Джордж обгръща с ръка треперещите ми рамене.
— Сестро — казва той нежно. — Сестро. Тя те обичаше толкова много, толкова силно искаше да те предпази. Тя ме накара да обещая, че ще те предупредя. И че ще те защитавам.
Както винаги, трябва да чакам в покоите на кралицата в часа преди вечеря кралят и неговата свита да се присъединят към нас, така че всички да влезем заедно в голямата зала. Дамите на кралицата приемат, че съм смълчана от скръб, и ме оставят на спокойствие. Само лейди Маргарет Станли, наскоро дошла в Двора с новия си съпруг, Томас, ме отвежда настрана и ми казва, че се моли за душата на сестра ми и за нейните деца. Странно, трогната съм от нейната доброжелателност и се опитвам да се усмихна и да й благодаря за молитвите й. Тя е изпратила собствения си син, Хенри Тюдор, отвъд морето в името на безопасността му, тъй като не се осмелява да го повери на този крал. Младият Тюдор е от рода Ланкастър, многообещаващ младеж. Тя не желае да позволи той да бъде възпитаван от настойник от рода Йорк в тази страна, и макар че сега е омъжена за един от лордовете, верни на Йорк и се ползва с благоволението както на краля, така и на кралицата, въпреки всичко няма достатъчно доверие на тази кралска фамилия, за да доведе момчето си у дома. От целия двор именно тя със сигурност разбира какво е да се боиш от краля, на когото служиш, знае какво е да правиш реверанс на кралицата, без да си сигурна дали тя е твой враг.
Когато Ричард влиза с брат си, краля широко усмихнат, и ме хваща за ръка, за да ме отведе на вечеря, аз тръгвам плътно до него и му прошепвам, че Джордж е дошъл в двора и ми е обещал, че ще открие убиеца на сестра ми.
— Как ще направи това от Фландрия? — пита язвително Ричард.
— Няма да замине — казва. — Отказва да отиде.
Внезапното изсмиване на Ричард е толкова високо, че кралят поглежда назад и му се усмихва широко.
— Каква е шегата? — пита той.
— Нищо — извиква Ричард на брат си. — Нищо. Моята съпруга ми разказа нещо смешно за Джордж.
— Нашият херцог? — пита кралят, като ми се усмихва. — Нашият Бургундски херцог? Нашият принц на Шотландия?
Кралицата се разсмива високо и тупва краля по ръката, сякаш за да го упрекне, че публично осмива брат си, макар че сивите й очи блестят. Изглежда, аз съм единствената, която не разбира какво е толкова забавно. Ричард ме дръпва настрани и оставя процесията, отправила се на вечеря, да мине покрай нас.
— Не е вярно — казва той. — Точно обратното на истината е. Джордж е този, който настоява да получи шанс да стане херцог на Бургундия. Надява се да стане херцог на една от най-богатите страни в Европа и да се ожени за Мари Бургундска. Или ако не за нея, тогава за принцесата на Шотландия. Не е придирчив, стига следващата му съпруга да е богата и да владее кралство.
Поклащам глава.
— Той сам ми каза, че не иска да замине. Скърби за Изабел. Не иска да отива във Фландрия. Кралят е този, който се опитва да го прогони от кралството, за да му затвори устата.
— Глупости. Едуард никога не би го допуснал. Той никога не би могъл да има доверие на Джордж като владетел на Фландрия. Земите, притежавани от херцозите на Бургундия, са огромни. Никой от нас не би допуснал Джордж да разполага с такава власт и такова богатство.
Питам предпазливо:
— Кой ти каза това?
Над рамото му мога да видя как кралицата се настанява на масата на подиума, с изглед към голямата зала. Тя се обръща и ме вижда как разговарям вглъбено със съпруга си. Виждам я как се навежда към краля и казва една-две думи, а после той се обръща и също ни вижда. Изглежда така, сякаш тя ме сочи нарочно, за да ме изобличи, сякаш го предупреждава за мен. Когато погледът й пробягва с безразличие над мен, потръпвам.