Безсънна (Търсачът в дълбините)

Клеър пропъди обърканите си мисли с махване на ръка, сграбчи Хелън за рамото и започна да я бута към апарата за подсушаване на ръце. Натисна копчето на уреда и накара Хелън да наведе глава под въздушната струя, възпирайки опита й да зададе още въпроси за Джейсън. Хелън схвана намека, че Клеър не иска да говори за това, и остави ядосаната си приятелка да „фризира“ косата й.

Резултатът беше буйна, бухнала прическа, която Клеър настоя да напръска с искрящ златист спрей за коса. Обикновено Хелън би отказала целия този блясък, но трябваше да признае, че донякъде се връзваше с костюма. А и, в крайна сметка, беше Хелоуин.

Днес в училище имаше безброй ученици, издокарани с още по-крещящи костюми. Хелън никога преди не беше виждала толкова много маскирани хора. Енергията във въздуха граничеше с безразсъдство. Учениците на практика отскачаха от стените, а учителите им позволяваха.

— Това паркур ли е? — обърна се Хелън към Клеър, когато един второкурсник изтича нагоре по една стена и отскочи от нея с кълбо назад.

— Да — отвърна смутено Клеър. — Ъм… няма ли някой да го спре?

— Предполагам, че не — каза Хелън и двете се спогледаха и избухнаха в смях. Какво им пукаше? Те си имаха пропуск от Хърги. Бяха напълно недосегаеми, мамка му.

Докато приключиха с ретуширането на някои черти и добавянето на още по един слой блясък към други, като сновяха до помещението с реквизита и обратно, до шкафчетата си и машините за газирани напитки, измисляйки си още и още оправдания да се шляят из коридорите, почти стана време за обяд. Часове по-късно, точно минаваха крадешком покрай класната стая на госпожица Би и часа по социални науки в готините си костюми, когато звънецът удари. Всички хлапета от часовете за напреднали се изсипаха от часа, в който трябваше да присъства и Клеър, ако си беше направила труда да се появи.

— Опа. Май сме закъснели — отбеляза Клеър с дяволита усмивка.

Хелън точно се разсмиваше, когато почувства как някой я хвана здраво за ръката над лакътя и я дръпна назад. Въздухът около нея се разми и се отдръпна, сякаш я бяха смалили и напъхали в диамант. Когато зениците й се приспособиха, видя, че беше от другата страна на коридора, а Лукас я притискаше с тялото си към едно от шкафчетата.

— Къде беше? — попита той с нисък глас, близо до ухото й. — Не мърдай или ще ни видят. Стой много неподвижно и ми разкажи какво ти се случи тази сутрин.

— Тази сутрин ли? — повтори Хелън, зашеметена.

— Мат каза, че си изглеждала, все едно си била нападната. После двете с Клеър просто изчезнахте за остатъка от деня. Часовете почти приключиха. Поболяхме се от тревога.

— Трябваше да си взема душ и да се преоблека. Изгубихме представа за времето. — Оправданието й звучеше неубедително дори и на нея самата. Нямаше представа защо нито на нея, нито на Клеър им беше хрумнало да се върнат в час.