Войната на Калибан

— Крисджен! — възкликна той. — Нещо не е наред ли?

— Нищо особено — каза Авасарала, проклинайки наум връзката. Искаше ѝ се да види лицето му. Искаше да го гледа как я лъже. — Сьорен ми донесе нещо интересно. Разузнаването смята, че моята марсианска свръзка е шпионин.

— Наистина ли? — учуди се Еринрайт. — Колко жалко. Ще я арестуваш ли?

— Не мисля — отвърна Авасарала. — Смятам да се включа в манипулирането ѝ. Познатото зло е половин зло. Не си ли съгласен?

Паузата беше едва забележима.

— Добра идея. Направи го.

— Благодаря ви, сър.

— Така и така разговаряме, исках да те питам нещо. Има ли наложителна причина да стоиш в офиса си, или можеш да работиш и от борда на кораб?

Тя се усмихна. Ето го значи следващия ход.

— Какво си намислил?

Колата на Еринрайт стигна до по-гладък път и лицето му изплува на фокус. Носеше тъмен костюм и риза с висока яка, без вратовръзка. Приличаше на свещеник.

— Ганимед. Трябва да покажем, че вземаме ситуацията там на сериозно. Генералният секретар иска някое високопоставено лице да отиде на място. Да ни даде доклад от човешка гледна точка. Тъй като ти си се нагърбила с този въпрос, той реши, че си най-подходящата в случая. А пък аз си помислих, че това ще ти даде шанс да проучиш по-добре първоначалната атака.

— Намираме се във война — изтъкна Авасарала. — Не мисля, че флотът охотно би заделил кораб, който да откара старите ми кокали дотам. Пък и нали координирам разследването за Венера? Празният чек, сещаш се.

Еринрайт се ухили, сякаш наистина му бе весело.

— Погрижил съм се за това. Жул-Пиер Мао заминава с яхтата си от Луната за Ганимед, за да надзирава хуманитарната дейност на компанията си. Предложи да ти предостави каюта. Удобствата са по-големи, отколкото в офиса. Вероятно има и по-широка комуникационна лента. Можеш да следиш събитията на Венера и оттам.

— Да не би „Мао-Квик“ вече да е част от правителството? Не знаех — подхвърли тя.

— На една и съща страна сме. „Мао-Квик“ са не по-малко заинтересовани от всеки друг тези хора да получат необходимите грижи.

Вратата на Авасарала се отвори и Роберта Дрейпър изпълни кабинета ѝ. Изглеждаше ужасно. Кожата ѝ имаше пепелявия оттенък, характерен за хора, които твърде дълго не са спали. Челюстите ѝ бяха стиснати. Авасарала кимна към стола.

— Аз използвам доста голям трафик — предупреди тя.

— Няма да е проблем. Получаваш първи приоритет по всички комуникационни канали.

Марсианката седна срещу нея, извън обхвата на камерата. Подпря ръце на бедрата си, издала лакти настрани като борец, готов да излезе на ринга. Авасарала се насили да не поглежда към жената.