Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Един последен въпрос, госпожо Хокин. Молили ли сте някога съпруга си да ви купи лейкопласт?
Рут Хокин го изгледа, като че ли внезапно се беше побъркал.
— Лейкопласт ли? Ако имаме нужда от лейкопласт, го купувам от фургона.
— От фургона ли?
— Един фургон, нещо като пътуваща бакалница, който идва веднъж седмично в селото. Никога не съм го молила да ми купува лейкопласт.
— Благодаря ви, госпожо Картър. Нямам повече въпроси, но вие трябва да изчакате, за да видим дали моят уважаван колега няма нещо предвид. — Стенли седна на мястото си.
Междувременно часовникът на кулата на общината отдавна бе избил дванадесет. Сампсън се облегна на стола си и каза:
— Обявявам почивка. Заседанието продължава в два часа следобед.
Още преди вратата да се затвори след съдията, Хокин бе изведен набързо от съдебната зала. Той хвърли поглед през рамо към жена си и най-сетне маската на невъзмутимост се смъкна и разкри скритите под нея омраза и ожесточение. Хайсмит забеляза този поглед и въздъхна. Щеше му се да има друг начин да докаже забележителните си способности, но за съжаление нямаше по-увлекателна и трудна работа от това да защитаваш някого, в чиято вина си убеден до мозъка на костите си. Често му задаваха въпроса как се чувства, когато успее да помогне на един убиец да избегне заслуженото наказание. Тогава той се усмихваше и казваше, че е грешка да се смесват закон и морал. В крайна сметка доказването на вината бе задължение на обвинението, не на защитата.
След обедната почивка той се зае да разбие, доколкото бе възможно, теорията на обвинението. Изобщо не направи опит да се държи дружелюбно с Рут. Лицето му беше строго, когато се зае направо със същината на проблема.
— Била ли сте омъжена и преди, госпожо Хокин?
Обвинението можеше да замазва връзката й с обвиняемия, но Хайсмит беше решил да я използва като оръжие срещу нея.
Рут се намръщи.
— Не отговарям вече на това име — каза тя студено, но без предизвикателство в гласа.
Хайсмит повдигна вежди и обърна леко глава към съдебните заседатели.
— Но го носите по закон, нали? Защото сте съпруга на Филип Хокин, нали?
— За мой срам, така е — отговори Рут. — Но предпочитам да не ми бъде напомняй този факт и ще ви бъда задължена, ако бъдете така любезен да ме наричате госпожа Картър.
Хайсмит кимна.
— Благодаря за изчерпателното описание на отношението ви, госпожо Картър — той подчерта фамилното име. — А сега ще бъдете ли така добра да отговорите на въпроса ми? Били сте омъжена веднъж, преди да дадете обет пред Бога да обичате, почитате и да се покорявате на господин Хокин?
— Мъжът ми почина, когато Алисън беше на шест години.
— Така че сте наясно за какво става дума, когато говорим за пълноценен брачен живот?
Рут го изгледа предизвикателно.
— Не съм глупава, а освен това съм израсла на село.
— Моля, отговорете на въпроса ми — гласът му режеше като нож.
— Да, знам за какво става дума.
— Имахте ли пълноценен брачен живот с първия си съпруг?
— Да.
— После сте се омъжила за Филип Хокин. Имахте ли и с него пълноценен брачен живот?
Рут го изгледа право в очите. Тъмна червенина плъзна по лицето й.
— Справяше се, но не така често, както бях свикнала преди. — Тя видимо потръпна от отвращение.
— Значи сте забелязали нещо ненормално в сексуалните наклонности на съпруга си?
— Както вече казах, не проявяваше силен интерес към сексуални контакти, поне не толкова, колкото първият ми съпруг.
— Който, разбира се, е бил доста по-млад от господин Хокин. Кажете ми сега, виждали ли сте някога Алисън в компрометираща поза със съпруга ви?
— Не разбирам какво искате да кажете.
Хайсмит беше впечатлен. Тя се държеше много по-уверено, отколкото той бе очаквал. Повечето жени от нейната класа биха били сплашени от внушителното му присъствие, от надменното му, красиво лице, биха рухнали и казали това, което той искаше да чуе, почти веднага.
Той поклати глава и й се усмихна покровителствено.
— Разбира се, че знаете, госпожо Картър. Влизал ли е късно вечер в стаята й?