Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
И тя най-после чу онова, което той беше казал, когато гледаха към сенките: че не е направила нищо лошо. Че нямаше причина да се чувства виновна. Можеше ли да е вярно? Нима беше невинна за смъртта на Тревър, за тази на Тод, както винаги беше вярвала? В мига, щом се запита, разбра, че Даниел й беше казал истината. И се почувства, сякаш се пробуждаше от дълъг кошмар. Вече не се чувстваше като момичето с офъкана-та коса и торбестите черни дрехи, вече не се чувстваше като вечната особнячка, страхуваща се от ужасното гробище, и основателно заточена в поправителното училище.
- Даниел - каза тя, като леко побутна раменете му назад, за да може да го погледне. - Защо не ми каза по-рано, че си ангел? Защо бяха всичките тези приказки, че си прокълнат?
Даниел я гледаше нервно.
- Не съм ядосана - успокои го тя. - Само се чудя.
- Не можех да ти кажа - рече той. - Всичко е навързано. Досега дори не знаех, че можеш да го откриеш сама. Ако ти бях казал твърде бързо или в неподходящия момент, ти щеше отново да си отидеш и щеше да се наложи да чакам. А вече чакам толкова дълго.
- Колко дълго? - попита Лус.
- Не толкова дълго, че да забравя как заради теб всичко си струва. Всяка жертва. Всяка болка. - Даниел затвори очи за момент. После хвърли поглед към Пен и мис София.
Пен седеше, опряла гръб в покрит с мъх черен надгробен камък. Коленете й бяха свити и вдигнати към брадичката и тя ожесточено си гризеше ноктите. Мис София беше сложила ръце на хълбоците си. Имаше вид, сякаш се кани да каже нещо.
Даниел отстъпи назад и Лус почувства как между тях се разнася силен полъх на хладен въздух.
- Още се страхувам, че всеки миг можеш да...
- Даниел... - обади се укорително мис София.
Той я прекъсна с махване на ръка:
- Да бъдем заедно не е толкова просто, както би ти се искало.
- Разбира се, че не - каза Лус. - Искам да кажа, ти си ангел, но сега, когато го знам...
- Лусинда Прайс. - Този път Лус беше мишената на гнева на мис София. - Не ти трябва да знаеш това, което той има да ти каже - предупреди тя. - И, Даниел, нямаш право. Това ще я убие...
Лус тръсна глава, объркана от молбата на мис София.
- Мисля, че мога да преживея малко истина.
- Не е малко истина - каза мис София, като пристъпи напред, за да застане между тях. - И няма да я преживееш. Както не си я преживявала и през хилядите години след Грехопадението.
- Даниел, за какво говори тя? - Лус се пресегна зад гърба на мис София да улови китката на Даниел, но библиотекарката отблъсна ръката й. - Мога да се справя с това - каза Лус, като почувства сухо кълбо от нерви в стомаха си. - Не искам повече тайни. Обичам го.
За пръв път казваше на глас тези думи на някого. Съжаляваше единствено, че беше отправила двете най-важни думи, които знаеше, към мис София, вместо към Даниел. Обърна се към него. Очите му блестяха.
- Да - каза тя. - Обичам те.
Пляс.
Пляс. Пляс.
Пляс. Пляс. Пляс. Пляс.
Бавни, силни аплодисменти прозвучаха иззад тях в дърветата. Даниел се отскубна и се обърна към гората, а Стойката му се скова, докато Лус почувства как старият страх нахлува в нея, почувства се като закована на място от ужас при мисълта какво виждаше той в сенките, изплашена от онова, което той виждаше преди нея.
- О, браво. Браво! Наистина, трогнат съм до дъното на душата си, а е печално да го призная, че не са много нещата, които ме трогват тези дни.
На поляната излезе Кам. Около очите му имаше плътна, потрепваща златиста сянка, и тя блестеше върху лицето му на лун-ната светлина, като го правеше да изглежда като дива котка.
- Това е толкова невероятно сладко - каза той. - И той също просто те обича - нали, любовнико? Нали, Даниел?
- Кам - изрече предупредително Даниел. - Не прави това.
- Да правя какво? - попита Кам, като вдигна лявата си ръка във въздуха. Щракна веднъж с пръсти и едно малко пламъче, колкото от кибритена клечка, пламна във въздуха над ръката му. - Имаш предвид това?
Ехото от щракването му с пръсти сякаш се зарея бавно, звукът му беше отразен от гробниците в гробището, за да се усили и размножи, докато отскачаше напред-назад. Отначало звукът се стори на Лус като още аплодсменти, сякаш някаква демонична аудитория, изпълнена с тъмнина, ръкопляскаше подигравателно на любовта на Лус и Даниел, така, както беше направил Кам. Но после си спомни тътнещите като гръмотевици удари на криле, които беше чула по-рано. Задържа дъха си, докато звукът прие формата на онези хиляди късчета прелитаща тъмнина. Роякът от сенки с форма на скакалци, който беше изчезнал в гората, отново се издигна над тях.
Барабанещият им звук беше толкова силен, че Лус трябваше да затули ушите си. На земята Пен се беше присвила с глава между коленете. Но Даниел и мис София стоически наблюдаваха небето, докато какофонията се усилваше и се променяше. Започна да звучи повече като много шумни работещи пожарникарски пръскачки... или като съскане на хиляди змии.