Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Амара усети как устните й се разтягат в мрачна усмивка.
— Ммм — промърмори Бърнард. — Така е още по-добре.
Той седна до нея с чиния в ръце и ароматът на храната внезапно премина през носа и устата на Амара, а стомахът й реагира със същата безумна, животинска страст, както и самата тя, когато беше близо до Бърнард.
— Прясно месо — каза тя след третата или четвърта лакома хапка. — По-хубаво е от онова ужасно сушено месо, приличащо на подметка.
Тя продължи да яде, въпреки че печеното месо беше доста горещо и изгаряше небцето й.
— Еленско — съгласи се Бърнард. — Имах късмет днес.
— Ако беше успял да откриеш и пекарна и да вземеш пресен хляб — подразни го тя.
— Видях една — отвърна сериозно Бърнард, — но успя да избяга.
Тя се усмихна и леко го бутна по рамото.
— Ако не можеш да ми намериш хляб в най-глухата част на гората, в какво тогава си добър?
— След вечеря — каза той, улавяйки погледа й — можем да се поразходим. И ще ти покажа.
Сърцето на Амара заби по-бързо и тя погълна следващото парче еленско с вълчи глад, без да се оглежда.
Избърса сока от ъгъла на устата си с пръст, облиза го и каза.
— Ще видим.
Бърнард се засмя с тих, плътен смях. Известно време гледа към останалите, които седяха до огъня, и попита:
— Мислиш ли, че този план ще сработи?
Тя се замисли, без да спира да дъвче.
— Да влезем в града, дори и да е крепост, е доста просто. Да се измъкнем от него ще е проблем.
— Аха — каза Бърнард. — Курсорът е длъжен да може да лъже по-добре.
Амара направи гримаса.
— Не се притеснявам нито от Калар, нито от неговите рицари, нито от легионите му или от неговите Безсмъртни, нито от неговите Кървави врани.
— Не се притесняваш? — уточни Бърнард. — А аз — да.
Тя махна с ръка:
— Можем да планираме всичко и да се справим с тях.
Очите на Бърнард се откъснаха от огъня и се върнаха обратно на Амара. Той я погледна въпросително.
— Да — каза тя, — планът ни зависи от Рук. Мисля, че тя е искрена с нас, но ако реши да ни предаде, тогава сме свършени. А по време на отстъплението ще зависим от лейди Акватайн.
Бърнард изстърга остатъците от храна в чинията с вилица.
— И едната, и другата са наши врагове — горната му устна потрепна и той тихо изръмжа: — Рук се опита да убие Тави и Исана. Лейди Акватайн използва сестра ми за постигане на целите си.
— Като го казваш така — каза Амара, опитвайки се да говори тихо, — този план изглежда…
— Безумен? — предположи Бърнард.
Амара сви рамене:
— Може би. Но имаме няколко варианта.
Бърнард се подсмихна:
— Не е нищо особено, лесна работа.
— Не е нищо особено — повтори Амара. — В сравнение с нашите съюзници силите на Калар не изглежда да представляват най-голямата заплаха.
Бърнард въздъхна:
— Ако се притесняваш за това, така или иначе няма да помогне.
— Не — каза Амара, — няма да помогне.
Тя се върна към чинията с храна. Когато приключи, нейният съпруг й донесе втора чиния, като отиде за нея до огъня, където вечеряха останалите, и тя се зае с нея с не по-малък апетит от първата.
— Това много сили ли отнема? — попита Бърнард тихо, като я погледна. — Да призоваваш фурии на въздуха?
Тя кимна. Раздроби сухия хляб и го пусна в чинията, така че да попие поне малко от соса, след което започна да редува залък хляб с парче месо.
— Не изглежда тежко по време на призоваване. Наслагва се за по-късно — тя кимна към огъня. — Хората на лейди Акватайн изпитват три пъти по-голямо натоварване.
— А ти длъжна ли си да го правиш? — попита Бърнард.
Тя сви рамене.
— Аз съм добре. По-лека съм от тях. Но в същото време повдигам не много по-малко.
— В смисъл че си по-силна от тях? — промърмори Бърнард.
— Защо питаш? — попита Амара.
— Лейди Акватайн не почива нито секунда.
Амара се намръщи. Тя отново си спомни за възможностите на лейди Акватайн.
— Да, по-силна съм от тях. Със Сирус мога да повдигна повече и с по-малко усилия спрямо теглото си. Фуриите на лейди Акватайн са ограничени по-скоро ментално, отколкото физически.
— Как така?
— Нейните фурии са нестабилни, непостоянни. Тя не се фокусира върху никоя от тях, както ти или аз. Поддържането на полет изисква постоянна концентрация. За лейди Акватайн това е лесно. Още по-голяма концентрация е нужна, за да се поддържа воала, който ни крие от любопитни очи.