Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Аз се ожених, Демидич — тихо каза Саргачов.
— И на сватбата значи не ни покани…
— Нямаше сватба. Само се венчах.
— Пред Бога си е по-сигурно.
— Венчах се за жената, която обичах още от момче. Обичам я и сега. До смърт.
— Това е хубаво — солидно одобри Демидич. — Така трябва.
— Защо не питаш коя е тя?
— Че защо да питам? Щом я обичаш, това е достатъчно.
— Тя е важен човек, Демидич. Член на правителството.
— Стрелцикова?
— Позна — усмихна се Саргачов.
— Е, то е съвсем близко до ума. Само една жена има в правителството.
— Трябва ми твоята помощ — пристъпи към въпроса Саргачов.
— Казвай, командире.
— Преди да стане вицепремиер, Лариса е оглавявала женското движение. То е имало делови отношения с някакви търговски банки и фирми. И Лариса е подписвала разни книжа…
Саргачов замълча, като обмисляше как по-непринудено да мине към повода за срещата, но Демидич го изпревари:
— Кажи си, командире, че искаш да взема тия книжа и да ти ги дам, нали така?
— Приятно е да разговаряш с умен човек — широко се усмихна полковникът.
— Абе, командире, като виждам цялата тая мръсотия наоколо, вече ми е ясно, че всеки гледа да докопа голям кокал, докато може и все още има!
— За тая работа ще получиш десет хиляди долара. Като аванс — две хиляди и петстотин.
— Нее — отказа Демидич. — Като ги донеса, тогава ще приказваме. Това ли е?
— Кога да ги чакам?
— Ще ти звънна. А на ония фишкинските копелета кажи, че ще им откъсна топките.
— Вече им казах.
— Тогава защо ме стряскаш бе, командире? — укорително го погледна Демидич.
— Отдавна не се бяхме виждали, а знаеш, че хората се променят.
— Да бе, да — намръщено промърмори Демидич. — А сега да тръгвам.
Саргачов му стисна ръка, изпрати го с продължителен поглед, стана от пейката и закрачи по алеята. Внезапно спря и се плесна по челото.
— По дяволите!
— Не споменавай дявола, момче — каза минаващата покрай него старица, — не е на добро!
Настигна Демидич на пешеходната пътека, когато вече прекосяваше улицата.
— Не ти казах най-важното!
Момъкът въпросително впери в него очи.
— Трябват ми три документа…
— Фалшивите? — прекъсна го Демидич.
— Точно те.
— Много си се запъхтял, командире — усмихна се момъкът. — Я си поеми дъх.
Вече в колата, когато си припомняше разговора с Демидич и неговите реакции, Саргачов за секунда се усъмни дали бе постъпил правилно, дали не е сбъркал, като е бил толкова откровен, но той добре познаваше упорития характер на момъка и си даваше сметка, че може да му се въздейства само по този начин. Със заповед не може да го принуди, работата е твърде деликатна. И няма друга възможност да получи документите от следователката Федотова, освен чрез бившия си подчинен.
Демидич завари Лиля Федотова много разстроена.
— Пуснали са Фишкин! — отговори тя на въпросителния му поглед. — Под гаранция от два и половина милиона долара.
— И всички вие се съгласихте?
— Не, аз подадох оплакване. До главния прокурор.
— Ами добре тогава.
— Демидич, Демидич — въздъхна Лиля. — Ти май още живееш с илюзиите от съветско време, но сега вече имаме демокрация!
— Прокурорът при всяка власт си е прокурор. А работата е ясна.
— Знаеш ли колко трае едно следствие?
— Няма да е цяла година я!
— Ще го проточат и повече! Но аз ще накарам Турецки и Чижов да направят всичко възможно, за да го приключат по-скоро. Макар че има ли смисъл? Фишкин вече е на Бахамските острови!
— Ще го спипаме.
— Веднъж вече успя, Володя, но втория път можеш да си изпросиш някой куршум.
— Абе днес кой откъдето ме види, все ме стряска… — ухили се Демидич.
— И кой друг, освен мене?
— Един приятел. Наскоро се е венчал.
— Да не е бившият ти командир?
— Я как позна! — удивено възкликна Демидич.
— Кои са ти приятели? „Афганците“. А доколкото знам, само един от тях се е венчал. Саргачов. Или има още някой?
— Има…
— Не ме баламосвай, Демидич!
— Ами… таковата… Защо не ми дадеш ония документи?