![Урокът от нейната смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/8/urokt-ot-nejnata-smrt-bg-download.jpg)
Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
— Те какво знаят?
— Знаят, че съм бил там и казват, че съм бил с някого в онази вечер. Имат нещо като твое описание.
— По дяволите. Как са разбрали това? — Подозрение изпълни кръглото лице на Филип.
— Нищо не съм казал. Баща ми… — започна Джейми. — Той… — Не беше в състояние да изрече нищо повече за това. Представи си как баща му рови из мръсните дрехи, намира бельото му и го слага в торбичка за веществени доказателства… Започна да плаче. — Казаха, че ще влезем в затвора! Какво ще правим сега? О, старче.
Ръцете на Джейми трепереха, но Филип бе спокоен. В измерението, където той прекарваше голяма част от времето си, нямаше нищо невъзможно, нищо не бе такова, каквото изглеждаше. Кленовите дървета бяха спомагателни устройства на междугалактични кораби. Тротоарите бяха кристални пешеходни пътеки на хиляда фута над плазменото енергийно ядро на планетата. Звездите изобщо не бяха звезди, а дупки в жалкия триизмерен свят, през които гледаха надолу всемогъщите и сияйни Пазители от милиарди светлинни години. В света на Филип дебелите момчета с мръсни сини джинси бяха мускулести, силни и гъвкави герои, които можеха да метнат пелерини и да изчезват от страшните си врагове.
— Трябва да изчезнем — тихо каза той.
— Да изчезнем?
— В измерението. — Той добави шепнешком. — Завинаги.
Джейми прошепна:
— Това беше само филм, старче.
Филип продължи с тихия си глас:
— И двамата сме отписани. Да не искаш да отидеш в затвора? Тогава какво? Да се върнеш и да си живееш вкъщи? При баща си? — Той се усмихна отегчено. — Това измерение е гадно, Джано.
Джейми мълчеше.
— Ние се заклехме — тихо рече Филип. — Заклехме се…
— Онова с нея не биваше да го правим.
— Заклехме се до смърт. — Филип погледна небето през клонка от светлолилав люляк. — Онова измерение е истинско. Това не е. Заклехме се. Отказваш ли се от клетвата си?
Джейми откъсна клонка с пъпки и малки цветчета. Той оголи вейката, сякаш смъкваше кожа от кости и после яростно я захвърли със сподавен стон.
Филип каза:
— Помниш ли Датхар? Как скочи от сградата на Управлението? Мислеха, че са го хванали, но той се измъкна.
— Не се измъкна. Той умря. Пазачите го върнаха, но той умря.
— То е същото — прошепна Филип. — Той се измъкна.
Джейми нищо не каза.
Звукът на сирена, виеща като зъболекарска бормашина, изпълни предния двор. Усмивката на Филип се стопи, когато патрулната кола рязко удари спирачка. Той втренчи поглед в своя приятел.
— Ти си им казал!
— Не! — Джейми бързо се изправи.
Дочуха се стъпки. Тичайки, мъжете се разпръснаха. Бяха Евънс, Слоукъм, Милър и още двама полицаи.
— Ти ме предаде! — изкрещя Филип, мъчейки се да накара огромното си тяло да затича, с разтворени настрани стъпала, с тресящи се корем и гърди при всяка крачка, усещайки жуленето по босите си крака и болката на бунтуващото си сърце.
— Хей, момче, стой там!
— Спри го!
Слоукъм се подхилваше.
— Добре се справя за тежката си категория.
Някой друг се изсмя и каза:
— Ще ни трябва ласо.
Мъжете с лекота настигнаха Филип и го повалиха на земята. Смееха се така, сякаш бяха тръшнали прасенце за барбекю. Появиха се белезници и те бяха закрепени на топчестите китки.
Един от полицаите попита нещо Джейми, но момчето не го чу. Единственото, което чуваше, бе гласът на Филип, изпълващ целия двор, докато той пищеше: „Ти ме предаде, ти ме предаде, ти ме предаде!“.
8.
Корд се спря пред къщата.
Видя следното: счупена косачка, изгризани от термити почернели дърва за огрев, под мътна мушама се спарваше някакъв машинен блок, търкаляха се ръждиви инструменти, четири издути торби с боклук, оголени жици, кофа за боклук, пълна със застояла вода. Моравата бе осеяна с тръни и оголени места с натрупана кал. По олющената бяла облицовка на къщата прозираше млечнозелено от предишно боядисване.
Мрачната обстановка се смекчаваше от три ярки петна — оранжево-червени мушката в глинени саксии.
Вътре бяха Т. Т. Евънс, Джим Слоукъм, Ланс Милър и двамата полицаи от окръжното управление. Чарли Махони го нямаше. На дивана седяха Филип и Джейми. Крет Халпърн бе застанал над сина си и се взираше в него. Бе скръстил ръце и се усмихваше зловещо. Джейн Халпърн седеше на стол встрани от тях. Очите й бяха зачервени, устните й блестяха от влага. Корд не я познаваше добре. Знаеше само, че някога бе тънка, миловидна водачка на мажоретки един клас след него в гимназията, а сега бе тънка, миловидна алкохоличка.