![Среднощният диамант [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/1/srednoshchniyat-diamant-bg-download.jpg)
Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
След това престанах да се тревожа дали правя всичко както трябва. Престана да ме е грижа, че все още се суетях неумело с дрехите си, докато той ги свали с такава лекота. Въпреки собствената си жажда и нетърпение той не бързаше и протакаше всяко действие по начин, който беше едновременно великолепен и мъчителен. Можеше да разчита намеците на тялото ми, а аз научих някои от неговите. Освен това разбрах, че имаше много неща, които никога не бях знаела относно лягането с някого.
А когато всичко свърши, когато лежахме един до друг, обзети от блажено изтощение, открих още една празнина в сексуалните си познания. Какво се правеше след това?
Грант беше сложил ръце зад главата си и се взираше замислено в тавана. Изпънах се от моята страна на леглото, наполовина покрита с чаршафите, докато се оставях да се насладя на всички различни усещания, които още отекваха в тялото ми. Чувствах се ленива и отпусната. Чувствах се, сякаш бях създадена отново.
Хвърлих поглед към него и не можех дори да си представя какво мисли. Той беше Грант в крайна сметка. Но точно тогава беше толкова неподвижен, толкова спокоен като никога вместо постоянно да се бори срещу света. Примъкнах се до него и облегнах глава на гърдите му, като внимавах да не докосна виолетовите подутини. Щеше да има синини дни наред. Стресна се леко от движението ми, но след няколко мига обви ръка около рамото ми.
Останахме в такава доволна близост няколко скъпоценни минути а после, по обичайния си начин, той рязко каза:
— Имам три въпроса за теб.
Това би трябвало веднага да ме накара да застана нащрек, но все още бях твърде отпусната и замаяна, за да се замисля кой знае колко.
— Добре.
— Това първият ти път ли беше?
— Да. — Поколебах се. — Очевидно ли беше?
— Не веднага. — Изражението му остана замислено, но в гласа му имаше преценяваща нотка. — Не може да се каже, че се стесняваш да покажеш какво искаш. Това ме обърка.
Частица от предишното ми съмнение се върна:
— Това лошо ли е?
— Не, не, беше чудесна. Повдигнах глава:
— Чудесна? Той въздъхна:
— Беше прелестна. Настойчива, дръзка, предизвикателна — с още по-голяма сила, защото дори не го осъзнаваш. Правиш така, че е трудно човек да бъде търпелив. Така по-добре ли е?
Удоволствие — смесено с мъничко самодоволство — изпълни гърдите ми. Запитах се дали това се нареждаше сред онези „сладки и нежни неща“, за които беше говорила Флорънс. За Грант това вероятно беше равносилно на рецитирането на поезия.
— Да. Това вторият ти въпрос ли е?
— Знаеш, че не е. — Най-накрая обърна глава и ме погледна със сериозно изражение. — Нараних ли те?
— Не — казах изненадана. — Беше… не знам. Все още го изживявам отново в ума си. Нямам нужните думи. То е неописуемо с думи.
Той изглеждаше облекчен:
— Добре. Макар че щях да се задоволя и с „хубаво“. — А после, понеже беше цар на неочакваните изпълнения: — Така. Каква работа имаш да търчиш наоколо с Том Шортслийвс?
Изпъшках и се претърколих далече от него, лягайки отново по гръб:
— Хайде, Грант. Наистина ли трябва да говорим за това сега? Не може ли поне веднъж да изживеем един хубав миг?
— Мислех, че току-що сме го изживели. И то много такива. И разбира се, че ще говорим за това сега. Мирабел, ти се мотаеше с някои от най-опасните мъже в града! Можеше да загинеш.
Тялото ми още пееше от онова, което бяхме направили, а по-рано дори се бях питала какви бяха шансовете тази вечер да го повторим. Ако се съдеше от посоката, в която отиваше този разговор, не бяха добри.
— Е, още съм жива. Никаква вяра ли нямаш в мен?
— Голяма, което е причината, че колкото повече си мисля за това, толкова повече си давам сметка как отдавна трябваше да съм осъзнал кой е златокосият ангел, запленил града. — Поклати глава с огорчено изражение. — Кога смяташе да ми кажеш? Защо вече не ми беше казала?