Диамантен меч, дървен меч [bg]

Ето че затънахме като хитрата сврака - с двата крака... Какви ти крака! Затънали сме направо до гушата."

Стреснатият Трош не се отделяше от Кицум, без да си дава сметка, че тъкмо сега е най-опасно да дружи със стареца. Маговете бяха особено взискателни със съучастниците. Нодлик скърцаше със зъби. Ахата всеки миг очакваше мъжът да почне да си удря главата в стената. Евелина лежеше като мъртва върху мръсната влажна слама.

Всички бяха налице. Събрани пред прага на съдбата. Шепа хора -нищожна капка в човешкото море, циркът на „Онфим и Онфим", по волята на неведоми сили озовал се на острието на големите събития.

Очакването бе безумно тягостно и влудяващо.

За добро или лошо то не трая дълго. Не се дочу тропот на подковани ботуши на тъмничари, нито заскърца ръждив ключ в катинара отвън - вратата се отвори безшумно, въпреки че пантите й бяха клеясали. На прага изникнаха трима души. Носеха алени плащове на магове, лицата им бяха скрити под качулки. Третият маг бе нисък и кльощав.

- Коя от вас е Ахата? - звънко отекна в килията момичешки глас. вече познат на затворниците. - А, ето те. Следвай ме данке.

- Как да постъпим с останалите, млада господарке? - почтително избоботи вълшебникът от дясната й страна.

- Нека останат - нареди вълшебницата, свикнала да командва въпреки очевидно крехката си възраст. - Да поседят, да се изтормозят! Впрочем... Ако имаш нещо предвид, вземай ги, Лаеф.

- Госпожице! - ревнаха с жални гласове братчетата-акробатчета и се проснаха по очи като в църква. - Ваше магьосничество! Невинни сме!

Невинни сме! Нищо престъпно не сме направили! Милост! - Тук се мъчеше да целуне полата на плаща й, а Ток се насочваше със същата цел към обувката на девойчето.

- На тези двамцата, Лаеф - изрече тя, отдръпвайки се с погнуса, - им обърни особено внимание. Който най-усърдно отрича да е сторил нещо осъдително, той със сигурност носи повече вина от останалите! -Вълшебницата се изкиска. - Ей, данката! Идваш ли или да те мъкна за нашийника ?

Ахата безмълвно се подчини. Тук, в цитаделата на Орден Арк, с нея можеха да вършат каквото си поискат. Трябваше да приспи бдителността на маговете и да им покаже покорство.

„Пък ако се случи сгоден момент..."

Момичето пред нея остро и рязко отметна качулката си и втренчено изгледа девойката Дану право в очите. Ахата побърза да пропъди от съзнанието си всякакви издайнически мисли. На свой ред се вгледа в лицето на магьосничката пред себе си.

Наистина бе много млада, дори невръстна.

„Сигурно няма и дванайсет зими на този свят. Ала тези бръчки край очите - съвсем не са уместни за малко девойче. Както и побелелият кичур в гъстите кестеняви коси, точно над челото."

Вълшебницата вирна остра брадичка.