Републиката на крадците [bg]

5.

Счетоводната къща на Тиволи беше от класически вид — съвършена кръстоска на екстравагантност, която привлича, и строгост, която плаши.

Сградата възхити Локи. Тесните прозорци, като амбразури на крепост, бяха с железни решетки, а под тях имаше перваз от цимент, в който бяха набодени парченца стъкло. Външните стени (и четирите, тъй като триетажната сграда се издигаше самотно в двор с твърда, отъпкана пръст) бяха украсени с добре изрисувани фрески на дебелите, излъчващи безкрайно самодоволство благословени счетоводни книги на Гандоло, с везни и купчини монети. Алхимичната смола, използвана, за да пази тези рисунки от времето, придаваше на стените леко сияние, а Локи знаеше от собствен опит, че ги прави и дяволски трудни за катерене.

Вътре миришеше сладостно на тамян. В нишите имаше окачени златни фенери, хвърлящи топла, приветлива светлина навсякъде освен където колоните и завесите успяваха да създадат не по-малко гостоприемни езерца от сянка. Отстрани на главните входове, в ниши с врати, седяха охранители и бързият поглед потвърждаваше, че има и умело прикрити охранителни огради, готови всеки миг да бъдат спуснати — ако не от охранители или банкери, то от скрити зад стените наблюдатели.

На прима виста нямаше начин подобно място да бъде ограбено, или пък това да стане с по-малко от десетина въоръжени и готови за това типове, а дори и в този случай беше по-вероятно да последва кървава баня, а не сдобиване с богатство. Неприкосновеността на подобни наподобяващи светини сгради всъщност вършеше работа колкото на почтените граждани, толкова и на занимаващите се с престъпления. Няма смисъл да си преуспял и хитър крадец, ако плячката ти не може да бъде прибрана на сигурно място.

— Виждам, че в каретата отвън е Никорос — каза една жена, появила се иззад рисуван параван. Беше около четирийсетгодишна, мургава и с кестенява коса, вързана под черна копринена шапчица. Дясното ѝ око беше мътно, а от оптикалите ѝ липсваше съответстващото стъкло. — Вие сигурно сте политическите господа.

— Калас и Лазари — каза Джийн.

— Единствено Тиволи, господа. На вашите услуги.

— Единствено ли?

— Според мен е по-изискано от „само Тиволи“ и звучи по-приятелски от „Самата Тиволи“. Носите ли някакви документи?

Локи ѝ връчи книжата, дадени му от Търпение. Тиволи само бегло ги погледна и кимна.

— Личен кредит, по три хиляди на всеки — каза тя. — Самата аз ги подготвих преди няколко дни. Искате ли да теглите от тях?

— Да — каза Джийн. — Може ли всеки да получи по петдесет?

Това са добри джобни пари, помисли си Локи. По половин фунт картейнски дукати на всеки. Той превърна наум сумата в каморски крони и безцелно се замисли за какво би могла да му стигне: за малка група наемници в течение на няколко месеца; за пет-шест отлични коня и два пъти повече обикновени коне; за проста храна и подслон в течение на години… Не че би имал причини да купува такива ненужни неща. Но пък винаги можеше да си осигури прекрасна вечеря. При тази мисъл усети как червата му къркорят.