Детето на нощта [bg]

24

Ренерей се шмугна обратно под опорите на дървен пристан, докато стотици копита тресяха земята покрай нея. Неудър­жимо трепереше от студ и гледаше краткия разговор между предводителя на кавалерията и Селик. А след това войската се разгърна около кораба, сякаш щеше да го защитава от дру­га сила. Тези конници не бяха от Черните криле, явно при­надлежаха към някоя Школа, доколкото можеше да преце­ни. Почти нямаше значение, просто положението се обърква­ше още повече. Тя пак се измъкна на сушата и приведена из­тича по кейовете, накрая се скри от погледите им при рибния пазар.

Плъзгаше се безшумно край стената и тъкмо щеше да прес­кочи някакви торби с боклук, когато зърна белееща плът. Спря и се наведе. Мъжът беше мъртъв, проснат по лице в смърдяща- та канавка, която отвеждаше отпадъците от пазара обратно към водата. Твърде гнусно място дори за мъртвец.

Сърце не ѝ даваше да го остави така и тя обърна трупа по гръб, за да го хване под мишниците.

   - О, не...

В краката и лежеше Доницк. Едва повдигна тежкото му тя­ло и бавно го извлече от мръсотията, накрая го издърпа върху чакълестия склон, зад който беше рибарското пристанище. Предпочиташе да го намерят сутринта на по-чисто място.

Оправи куртката му и тогава забеляза, че има само една дъл­бока рана от нож в гърдите. Рече си, че са го сварили неподготвен за нападението. Опря два пръста в раната и отправи без­мълвна молитва Доницк да намери покой в отвъдното.

Тътенът на още коне бързо доближаваше от изток и тя се при­тисна в земята до трупа. Чаткането на копита, дрънченето на метал и гласовете отекваха между сградите, в мъждивата свет­лина на факлите се мятаха сенки. Когато и тази конница мина в галоп, Ренерей позна герба на Школата Дордовер. Спряха не­далеч от „Океански бряст“, но не знаеше дали ще преговарят, или ще се нахвърлят срещу първата войска. Нямаше време да чака тук, за да научи.

Студеният вятър бе поизсушил дрехите ѝ, но пак заваля. Тя вдигна поглед към зловещото буйство на облаците, в които на- често проблясваха мълнии и вещаеха още по-страшни стихии. Този път се помоли Пробуждането на Лиана да завърши добре.

Чудеше се какво да прави. Заобиколи тичешком зад рибния пазар и се отправи към Площада на столетието. Прозорците на почти всяка къща светеха, хората се бяха стреснали от шума на стотици конници, препускащи към пристанището. А в кръчмите около площада, които не затваряха до късна доба, сигурно някой щеше да е научил, ако Гарваните най-сетне са се появили в града.