Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Парижка вендета [bg]
Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Парижка вендета [bg]

Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:

Автора на сензационните бестселъри „Наследството на тамплиерите“, „Александрийската връзка“, Венецианското предателство“ и „Наследството на Карл Велики“ Последните дни на Наполеон Бонапарт са забулени в тайна. Англичаните, които го държат в плен, отчаяно се стремят да разберат къде са скрити несметните богатства, натрупани при безбройните му походи. Императорът така и не казва нищо, в завещанието му също не се споменава нито дума. Къде е скрито съкровището? Koтън Мaлoyн cе cъбyждa пocpед нoщ в дoмa cи в Koпенхaген oт пoявaтa нa aгент oт Cиĸpет Cъpвиc. Нaй-близĸият пpиятел нa Мaлoyн, Xенpиĸ Тopвaлдcен, е в cеpиoзнa oпacнocт, a yбийците вече ca нa вpaтaтa мy. Тopвaлдcен е пo cледите нa миcтеpиoзния Πapижĸи ĸлyб — междyнapoднa гpyпиpoвĸa мyлтимилиoнеpи, ĸoитo cе cтpемят дa ycтaнoвят ĸoнтpoл въpхy cветoвнaтa иĸoнoмиĸa. Πpи пopеднaтa незaĸoннa oпеpaция един oт нейните pъĸoвoдители е yбил cинa нa Тopвaлдcен и cегa дaтчaнинът нямa дa cе cпpе пpед нищo, дoĸaтo не cи oтмъcти. Въвлечен пpoтив вoлятa cи в еднa злoвещa ĸoнcпиpaция, Koтън Мaлoyн тpябвa дa избиpa междy пpиятеля cи и интеpеcите нa cтpaнaтa cи, междy минaлoтo и бъдещетo. Нo нa ĸaĸвa ценa?
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 149
Перейти на страницу:

Мобилният телефон в джоба му започна да вибрира някъде по средата на стълбата. Стефани беше снабдила него и Меган с апаратите, вкарвайки в паметта им собствения си номер.

Той измъкна телефона и натисна зеленото бутонче.

— Следвам Ашби с такси — съобщи Меган. — Извадих късмет, че попаднах на свободна кола. Той избяга навреме, но спря, за да проследи полета на самолета към кулата. Беше шокиран, Сам.

— Всички бяхме шокирани.

— Нямам предвид това. Той беше шокиран, защото самолетът не улучи кулата.

Елиза се обърна с лице към групата, но противоречивите мисли, които се блъскаха в главата й, й пречеха да се концентрира.

— Какво се случи горе? — попита един от членовете.

— Хората от охраната водят разследване, но по всичко личи, че онзи самолет е имал някаква повреда. За щастие всичко завърши благополучно.

— Защо бяха заключени вратите на терасата?

Тя нямаше как да им каже истината.

— Скоро ще получим отговор и на този въпрос.

— Какво означаваха думите на хер Торвалдсен, че този самолет е съдбата ни и че всички ще умрем? А после добави, че лорд Ашби има пръст в това?

Кошмарни въпроси, на които въпреки всичко тя трябваше да намери отговор.

— Предполагам, че между двамата е имало лична вражда, но аз не подозирах за нея. Веднага след като разбрах, помолих хер Торвалдсен да оттегли членството си в клуба и той прие. Изпраща ви искрените си извинения за причиненото неудобство.

— Това не обяснява думите му горе — поклати глава Робърт Мастрояни.

— Според мен те бяха плод на въображението му. Омразата му към лорд Ашби наистина трябва да е била много силна.

Този отговор изобщо не задоволи най-новия член.

— Къде е Ашби? — рязко попита той.

— Изпратих го да свърши една неотложна работа — светкавично излъга Елиза. — Може би ще успее да се върне, преди да приключим срещата.

— На върха на кулата казахте друго — отбеляза друг от членовете. — Самата вие искахте да разберете къде е той.

Тези хора съвсем не са глупаци, напомни си тя. Не ги третирай като такива.

— Знаех, че трябва да си тръгне, но нямах представа, че вече го е направил.

— Къде го изпратихте?

— Да потърси тайното съкровище, за което ви споменах. Лорд Ашби го издирва от дълго време. Беше получил някаква нова информация и искаше да я провери.

Говореше тихо и спокойно, тъй като отдавна бе разбрала, че не е важно какво казваш, а как го казваш.

— Ще продължаваме ли? — попита друг от гостите.

— Разбира се, защо не? — престори се на изненадана тя.

— Въпреки че се разминахме на косъм от смъртта? — изгледа я Мастрояни.

Трябваше да разсее страховете им. Най-добрият начин беше да насочи разговора към бъдещите действия.

— Сигурна съм, че се излагате на риск всеки ден. Нали затова сме тук? Да направим опит да намалим до минимум този риск. Имаме да обсъждаме още много неща, да инвестираме милиони евро. Няма ли да е по-добре, ако насочим усилията си именно в тази посока?

* * *

Отпуснат в удобното кресло в задната част на кабината, Малоун се наслаждаваше на топлия въздух, с който го обливаше включеният радиатор.

— Сигналите към самолетите са били излъчвани от покрива на някаква сграда близо до „Нотър Дам“ — прозвуча в слушалките гласът на Стефани. — На остров Сен Луи, който е разположен точно зад катедралата. В момента полицията наблюдава сградата. Предавателят е засечен от наблюдателните постове на НАТО.

— Всичко това повдига един важен въпрос.

От изражението й стана ясно, че добре знае какъв е този въпрос.

— Знам за какво говориш. Всичко се случи дяволски лесно, което означава, че Лайън е поне на две крачки пред нас. Личи си, че гоним сянката му.

— По-лошо — поклати глава Малоун. — Сянката му ни води.

— Така е. За съжаление нищо друго не можем да направим.

1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)