Достатъчно време за любов [bg]

Тя отвърна:

„Аарон, скъпи наш господарю…“

При думата „господар“ се стопиха всичките ми задръжки, Минерва. Използвах език, който би могъл да изгори гърбовете на шест заинатили се мулета. Тя ме изчака да изпусна парата, после тихо каза:

„Вие сте наш господар дотогава, докато не ни освободите — с приемането на тази сума… капитане.“

„Скъпа…“ — започнах аз и спрях, разколебан.

„Дори и тогава ще си останете господар за мен — добави тя. — Също и за Джо, сигурна съм. Въпреки че вече сме горди и свободни, както ни учехте. И нашите деца — тези, които имаме и ще имаме в бъдеще — никога няма да разберат, че някога сме били всичко друго, но не свободни… и горди.“

„Скъпа, караш ме да се просълзявам“ — обадих се аз.

„Не, не! — отвърна тя. — Капитаните никога не плачат.“

„Разбира ти главата от тези неща, момиче! — рекох аз. — Случва се и да плача. Но в каютата си, при затворени врати. Скъпа, няма да споря. Ако това ви е необходимо, за да се почувствате свободни, ще взема парите. Но без лихвата. От приятели не се взема лихва.“

„Ние сме ви повече от приятели, Капитане. Дълговете винаги се връщат с лихвите — така сте ни учили. И аз самата го знаех — още когато бях освободена от робство. Джо също го знаеше. Тогава аз се опитах да заплатя лихвите, сър. Но вие не ме пожелахте.“

Побързах да сменя темата на разговора: „Каква е тая фондация, на която сте решили да дадете парите, в случай че откажа да ги взема?“

Лита се поколеба: „Възнамерявахме да оставим избора на вас, Аарон. Мислехме си за сираците на загинали космонавти. Може би приюта «Хариман»?“

„Вие наистина сте се смахнали. Тази фондация и без това си има достатъчно пари, знам го. Добре, ако дойда в града утре, ще можете ли да затворите за ден капанчето?“

„Когато кажете и за колкото поискате, скъпи Аарон!“

Отвърнах, че ще се обадя пак.

Нуждаех се от време за размисъл, Минерва. Не очаквах да имам проблеми с Джо, както обикновено. Но Лита беше инат. Аз предложих компромис, но тя не мислеше да отстъпва нито милиметър. С прибавянето на лихвата се получаваше сума, чудовищна за тях — двамата упорити младежи, започнали с две хилядарки преди тринайсет години и грижещи се за три деца.

Сложната лихва е нещо убийствено. Сумата, която бяха решили, че ми дължат, надхвърляше изходната два и половина пъти, и изобщо не можех да си представя как са успели да я спестят. Ако Лита се съгласеше да оставят лихвата за себе си, двамата щяха да разполагат с доста приличен капитал. И ако бяха решили да пожертват малка сума за осиротели космонавти, сирачета на космонавти или възмутени котки — заради собствената си гордост, можех да ги разбера. Не ги ли бях учил самият аз да постъпват така? Веднъж бях похарчил десет пъти повече на карти, при това бе очевидно, че ме мамят, но бях принуден да избегна скандала, за да не преспя в гробищата същата вечер.