Достатъчно време за любов [bg]

Минерва, според изчисленията ми Лита закъсняваше с десет дни, което не безпокоеше децата, а аз се стараех да не привличам вниманието им, тъй като също не бях особено притеснен: Лита изглеждаше нормално във всяко отношение. Подготвях я не само със съвети и упражнения, но и с помощта на хипноза. Исках всичко да стане по най-лесния възможен начин; не обичам оперативната намеса, този канал трябва да се разширява, а не да се реже.

Тревожеше ме само едно нещо: вероятността да се наложи да прекършвам вратлето на уродливо дете. Тоест — да не си затваряме очите пред истината — да убия бебе. Изчисленията, на които бях посветил онази безсънна нощ, бяха оставили шанс за подобно нещо, а ако бях объркал нещо в сметките, рискът щеше да нарасне още повече.

Но ако се наложеше да го направя, бях готов.

Аз се безпокоях значително повече от Лита. Всъщност не мисля, че тя изобщо се притесняваше от нещо; бях свършил добра работа с тази подготовка чрез хипноза.

Ако се наложеше да направя онова неприятно нещо, трябваше да действам бързо, докато вниманието на двамата е насочено другаде, за да не забележат нищо, и възможно най-бързо да махна по-далеч останките, които биха били покъртителна гледка за тях. А после да се заема с ужасно трудната задача: да се опитам да ги свържа отново емоционално. Като брачна двойка? Не знаех. Може би щях да имам определено мнение едва след като видя какво носи тя в утробата си.

Най-накрая контракциите й се учестиха, така че аз наредих на двамата да лягат на стола. Условията бяха благоприятни, с гравитация само четвърт g. Столът бе регулиран, децата бяха тренирали позата и също бяха готови. Първо се настани Джо, после аз повдигнах Лита и я сложих върху коленете му. Удаде ми се с лекота — при това притегляне тя тежеше не повече от четирийсет фунта, около осемнайсет килограма.

Тя разположи краката си почти хоризонтално и се издаде напред, докато Джо я държеше здраво.

„Така добре ли е, капитане?“ — попита момичето.

„Отлично — отвърнах. Ако Джо не беше на стола, тя щеше да се разположи много по-удобно, но тогава нямаше да има подкрепата на ръцете му. Дори не им бях казал, че раждането може да се осъществи и по друг начин. — Целуни я, Джо, докато я стягам с ремъците.“

Левият ремък — около левите колене на двамата, десният — около десните, а после завързах Джо здраво за стола — така, че да не може да се помръдне, дори ако корабът се разпадне. Ръцете й бяха върху облегалките, а той я беше обгърнал под гърдите, точно над издутия й корем. Джо знаеше какво да прави, бяхме го тренирали неведнъж. При моя команда трябваше да я хване здраво, но не и преди да съм му дал знак.