![Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/9/dostatchno-vreme-za-lyubov-bg-download.jpg)
Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
„Вярвам ти. Така че нека да променим нещата.“
„Само че… изобщо ли няма да предлагаме закуска? Аарон, някои от клиентите ни идват да закусват при нас през цялото време, откакто сме на Лендфол.“
„А какъв приход ви носят те?“
„Ами… не много голям. Хората не плащат много за закуска, въпреки че продуктите понякога са доста скъпи. Но аз винаги съм била доволна и от скромните печалби на закуска. Те са реклама. Ще ми е неприятно да казвам на постоянните ни посетители, че вече не предлагаме закуска.“
„Това са подробности, скъпа. Може да се сложи закусвалня някъде на ъгъла на сградата, но главната зала е добре да не се отваря сутрин. И Джо няма защо да приготвя закуските, нито пък ти. По това време трябва да си в леглото заедно с Джо — за да има блясък в очите ти по време на обяда.“
„Джоузеф-Аарон знае какво се готви за закуска — вметна Джо. — Започнах да го уча.“
„Отново подробности. Може би ще сключим договор с кръщелника ми, за да започне самият той да изкарва пари, ако закусвалнята носи печалба…“
(Пропуснато.)
„… Цялата сума. Записвай, Лита. Съгласен съм да взема парите, ако вие двамата — особено ти, Лита — се съгласите, че оттук нататък вече няма да има никакви дългове помежду ни. «Мейсън Лонг» ще бъде корпорация, петдесет и един процента ще принадлежат на вас двамата, четирийсет и девет — на мен; ние тримата ставаме директорите на корпорацията. Можем да продаваме акциите си само един на друг, като аз си запазвам правото да превърна целия си дял или част от него в акции без право на глас, с които след това да се разпореждам.
Моята част от началния капитал ще се състои от парите от сметката, която ми изпратихте. Вие ще внесете сумата, която ще получим за закусвалнята…“
„Чакайте малко — усъмни се Лита, — ние едва ли ще вземем толкова пари.“
„Подробности, скъпа. Прибави параграф, според който можете да доплатите на корпорацията недостигащата част от сумата от получените приходи — когато се появят приходи; аз не се занимавам с бизнес, който не носи приходи, и винаги си избивам загубите. Добави и друг параграф, който ми позволява в случай на необходимост да инвестирам допълнителни капитали чрез покупката на акции без право на глас — може да ни се наложи да прибегнем до нещо подобно. Дори Джо да обучи някой главен готвач, няма нужда съвсем да се откъсва от работата. Изобщо — няма смисъл да бързаме, всичко трябва да се обмисли предварително. Вие двамата сте шефовете, аз съм мълчаливият ви партньор. Отделно ще си имате и заплати — те ще нарастват с увеличаването на приходите.
Аз няма да получавам заплата — само дивиденти. Но ние всички ще се трудим всеотдайно, за да върви бизнесът. Ако се наложи, ще изоставя и «Небесен рай» — в моето имение няма нещо, с което да не може да се справи управителят. Но щом веднъж нещата потръгнат, няма да си помръдна пръста повече; ще седна и ще наблюдавам как вие двамата ме правите богат. Обаче — чуйте ме внимателно — когато всичко потръгне, и вие трябва да престанете да се скъсвате от работа. Търкаляйте се повече време в леглото. Забавлявайте се повече. Няма да забогатеем кой знае колко, ако работите през обедните часове. Договорихме ли се?“
„Мисля, че да — съгласи се Джо. — Сестричке?“
„Да. Обаче аз не съм сигурна, че Нова Канавера може да си позволи да поддържа същия изискан ресторант като оня на Валхала… Във всеки случай ще опитаме! Все още мисля, че началните заплати за нас, които сте предвидили, са прекалено високи, но да почакаме, докато видя баланса за първото тримесечие — тогава ще си кажа окончателното мнение. Само още нещо, капитане…“
„Казвам се Аарон.“
„Капитан все пак не е мръсна дума. Съгласих се на всичко и ще работя като побъркана, за да стане така, както го описвате. Но ако смятате, че сте ме накарали да забравя онази нощ, когато ме изхвърлихте от леглото си и пльоснахте голия ми задник право върху твърдата стоманена палуба, помислете си отново! Защото нищо не съм забравила!“