![Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/9/dostatchno-vreme-za-lyubov-bg-download.jpg)
Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
(„По-добре от Томас — казах си. — И не се мръщи в отговор на учтиви молби.“)
Минерва, проблемът с прислужниците е, че в един момент ти започваш да служиш на тях.
„Ще намина, поне за да предам на Либи подаръците ти.“
„Целуни ги от мен. Даже ще взема да изпратя по нещо за всичките деца. И не забравяй да кажеш на Естел, че пак съм бременна, непременно се поинтересувай дали и тя не е, после ще разказваш… По кое време ще тръгнеш, скъпи? Трябва да проверя ризите ти.“
Лаура беше искрено убедена, че независимо от вековете жизнен опит, аз не съм в състояние да си подредя сака дори за цяла нощ. Способността й да вижда света такъв, какъвто й се иска, й позволи да живее с мен цели четирийсет години, независимо от всичките ми странности. Страшно я ценя. Любов? Несъмнено, Минерва. Лаура винаги се грижеше за мен, а аз — за нея, и ни беше хубаво заедно. Това е любов, но не точно от този вид, за който жадуваш ти.
На следващия ден се качих на джамп-бъгито си и литнах към Нова Канавера.
(Пропуснато.)
… Планираното посещение в „Мейсън Лонг“. Лита възнамеряваше да ме атакува внезапно. Аз съм сантиментален, тя знаеше това и се беше подготвила. Когато аз пристигнах, капаците на прозорците вече бяха сложени, предварително. Двете по-големи деца вече бяха сложени да спят, а бебето Лаура отдавна бе заспало. Джо ме пусна вътре и помоли да почакам; яденето след минута щяло да стане готово. Така че аз тръгнах към стаите им да търся Лита.
Намерих я облечена в саронга и сандалите, който й бях купил един час след като бях купил нея. Никаква козметика, косите й се спускаха свободно по раменете. Но сега пред мен не бе изплашена, невежа робиня, която не знае дори как да се изкъпе; тази красива млада дама беше чиста като стерилизиран скалпел, от нея се носеше ухание на парфюм „Полъх на пролет“ — впрочем по-правилното му име би било „Полъх на съблазън“ и би трябвало да се продава само по лекарско предписание.
Тя остана достатъчно дълго в същата поза, за да мога да оценя гледката, после се приближи и ме срази с целувка, придружена от засиления аромат на парфюма.
В момента, в който ме пусна, се появи Джо, облечен в сандали и къси панталони.
Но аз не се поддадох на сантименталности, не казах нищо за костюмите им и веднага се заловихме за работа. Веднага щом Лита разбра за какво става въпрос, тя се превърна от съблазнителна сирена в делова бизнес дама, и разговорът ни започна.
„Аарон — каза тя, — вие искахте да бъдем свободни и ние се опитахме да станем такива — затова и ви изпратихме тази сметка. Към нея дори може да се прибави още — ние ви дължим тези пари. Ние не искаме да притежаваме най-големия ресторант в Нова Канавера. Ние сме щастливи, децата са здрави, изкарваме достатъчно пари.“
„И работите прекалено много…“ — отбелязах аз.
„Изобщо не работим чак толкова много. Докато по-голям ресторант ще изисква наистина още повече работа. Но изглежда вие пак възнамерявате да ни купите. Ако е така, тогава всичко е наред — ние никога не сме признавали друг господар освен вас. Към това ли се стремите, сър? Ако е така, кажете ни. Бъдете откровен с нас.“
„Джо — казах, — би ли подържал малко тази девойка, защото искам да я напляскам — за използването на тази мръсна дума. Лита, те не си права в нито един пункт. По-големият ресторант означава по-малко работа. И аз изобщо не ви купувам — просто влагам парите си в бизнес, от който очаквам дивиденти. Аз вярвам в гениалните способности на Джо като готвач и в твоето умение да спестяваш пари, без от това да страда качеството. Ако не спечеля нищо, ще продам своя дял, ще си върна инвестицията, а вие можете отново да си отворите закусвалня. Ако не ви провърви, няма да ви помагам.“
„Братко?“ — обърна се тя към него по същия начин, както в детството. В този момент разбрах, че те наистина са разтърсени, защото внимаваха никога да не се наричат „брат“ и „сестра“ на който и да било език. Минерва, не си спомням дали на Лендфол имаше закони, забраняващи инцеста — там по принцип нямаше много закони — но във всеки случай съществуваше строго табу, за което постоянно им напомнях. Ако искаш да изучиш една култура, започни с нейните табута.
Джо се замисли.
„Аз мога да готвя. А ти ще се справиш ли, сестричке?“
„Предполагам. Естествено, ако вие желаете това, Аарон, ние ще опитаме. Но аз съвсем не съм сигурна, че ще се получи. И според мен работата ще е повече. Не че се оплаквам, Аарон, но ние и без това работим с всички сили.“