![Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/9/dostatchno-vreme-za-lyubov-bg-download.jpg)
Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
„Сигурен съм, че е така. И не разбирам как Джо е имал време да ти направи дете.“
Тя сви рамене.
„Това не изисква много време. А и има още доста време, преди да ми се наложи временно да спра да работя. Джоузеф-Аарон вече поотрасна достатъчно, за да се оправя с касата, когато отсъствам. Но няма да му е толкова лесно в голям разкошен ресторант.“
„Девойче — отвърнах аз, — ти мислиш на равнище закусвалня. А сега слушай и се учи как се правят пари като работиш по-малко и имаш повече свободно време.
Няма да можем да отворим «Мейсън Лонг», преди да родиш; тези работи не стават за една нощ. Закусвалнята трябва да я продадем или да я дадем под наем — значи трябва да се намери купувач, който би се справил добре с работата; да се върне предишното равнище, винаги е много трудно и скъпо.
Трябва да намерим подходящо място някъде наблизо, за да го купим или да го наемем с опция за по-късно закупуване. Мога да го купя аз, а после да го дам под наем на корпорацията, за да не погълне то прекалено бързо всичките капитали на корпорацията. Така че — намираме място, преустройваме го. Никакви пари за подкупи. И на теб, скъпа, няма да ти се наложи да седиш зад касата; ще наемем служители и аз ще ги наглеждам да не крадат. Ти ще се разхождаш из залата, ще се усмихваш на клиентите и ще даваш нареждания. Ще се налага да го правиш само по време на обяд и вечеря, не повече от шест часа дневно.“
Джо се сепна, а Лита не се сдържа:
„Но, Аарон! Винаги отваряме веднага щом се върнем от пазаруване и работим до късно — да не губим клиенти!“
„Сигурен съм, че сте работили усърдно — сметката, която ми изпратихте, го доказва. Ето защо мислиш, че забременяването не «отнема много време». Но всъщност трябва да «отнема много време», скъпа. Животът не е само работа; винаги трябва да остава достатъчно време за любов. Кажи ми — когато на «Либи» правехте Джоузеф-Аарон, бързахте ли? Или имахте време да се наслаждавате?“
„О, Боже! — Зърната на гърдите й веднага щръкнаха. — Това бяха прекрасни дни.“
„Ще имате и други такива дни. Късайте рози, защото времето лети. Или вече не ви е интересно?“
Лита се възмути:
„Капитане, мислех, че ме познавате по-добре!“
„А ти, Джо? Намалил ли си оборотите, синко?“
„Е… налага се да работим страшно много. Понякога съм доста уморен.“
„Нека да променим нещата. Дотук със закусвалнята; ще притежавате скъп изискан ресторант, какъвто още не е имало на планетата. Помните ли онова място, където ви водих да похапнем, преди да напуснем Валхала? Нещо подобно. Мека светлина, тиха музика, изискани скъпи ястия. Винарска изба, но без твърд алкохол; не е необходимо да притъпяваме вкусовите усещания на нашите гости.
Джо, ти ще продължиш да ходиш да пазаруваш всяка сутрин: не можеш да довериш на никого купуването на качествени продукти. Но ще взимаш със себе си не Лита, а Джоузеф-Аарон, ако иска да се учи на занаят.“
„Аз и без това го взимам понякога.“
„Чудесно. После ще се прибираш вкъщи и ще се връщаш в леглото, тъй като задълженията ти ще са свършили, докато не дойде време да сготвиш храната. Не обяда, а вечерята.“
„Какво?“
„Да, правилно ме чу. Обяда ще го готви твоят втори готвач, който после ще ти помага и за вечерята — ястието, от което ще идват основните ти печалби. Лита ще бъде домакиня на обяда и вечерята и ще наблюдава дали качеството на храната е добро, когато теб те няма в кухнята, Джо. Но тя не е длъжна да ходи на пазара, нека чака в леглото, докато се върнеш. Казах ли ви, че е задължително да живеете в непосредствена близост до ресторанта както сега? И двамата ще разполагате с два или три свободни часа следобед — точно за обедната почивка, с която бяхте свикнали на «Либи». По този начин ще имате време и за сън, и за щастливи игри…“
„Звучи превъзходно — отстъпи Лита, — стига да печелим достатъчно, за да можем да си позволим тези часове…“
„Ще печелите. И повече неща ще можете да си позволите. Но вместо да изкарваш парите си с пот на челото, Лита, ти ще можеш да предлагаш най-качествено обслужване, без да губиш пари и същевременно, без да забравяш, да се наслаждаваш на живота.“
„Ще се постараем. Аарон, любими наш… капитане и приятелю, щом не трябва да произнасям онази «мръсна» дума, ние се наслаждавахме на живота дори когато бяхме деца и аз трябваше да нося онзи отвратителен пояс на целомъдрието… защото беше толкова приятно да се гушкаме през онези дълги нощи. Когато вие ни купихте — и ни освободихте — и вече не бях принудена да нося онзи гадост, животът стана идеален. Не мисля, че би могъл да бъде по-добър, макар че сигурно ще е по-приятно, ако не се налага да избираме между съня и правенето на любов. Уф, вие може да не повярвате, понеже знаете какво похотливо момиче съм, но сънят е побеждавал доста пъти.“