Достатъчно време за любов [bg]

Тя беше смаяна — и през ум не й бе минало подобно нещо. Обаче примамката се оказа достатъчна. Те отново се хванаха да четат, като си шепнеха от време на време. По някое време Лита донесе вестника при мен и ми показа моята собствена обява, която бях пуснал под друго име, естествено, и ме попита какво означава „разсрочено плащане за пет години“.

Намръщих се и й казах, че това е сигурен начин за бавно разоряване, особено ако тя продължава да харчи парите си за дрехи и че около онова заведение в обявата вероятно има нещо нередно, иначе собственикът му не би тръгнал да го продава.

Двамата доста се натъжиха. Лита каза, че останалите „Бизнес възможности“ изискват начална инвестиция от страшно много пари. Промърморих, че нищо няма да загубят, ако проверят каква е работата с тази обява, но им наредих да са внимателни и да си отварят очите на четири.

Върнаха се обратно пълни с ентусиазъм — бяха сигурни, че ще могат да купят заведението и да направят така, че да им носи печалба. Джо смяташе, че готви два пъти по-добре от готвача на ресторантчето; оня използвал твърде много масло, което при това прегаряло, кафето било ужасно, дори мястото не се поддържало чисто. Но което било най-хубавото, оказало се, че зад склада имало стая, където те можели да живеят, и…

Прекъснах го. А как стои въпросът с най-важните неща? Какви такси трябва да се плащат? Колко ще отидат за лицензите и инспекциите? Ще успяват ли те да намират хубави продукти? Не, аз няма да отида да огледам заведението; те трябва да използват собствените си мозъци и да не разчитат на мен, тъй като си нямам никакво понятие от ресторантьорския бизнес.

Излъгах ги за две неща, Минерва: аз държах ресторанти на пет планети тогава, а и не им казах защо не искам да огледам обекта. Причините бяха две… не, три: първо — преди да купя заведението, го бях огледал най-внимателно; второ — готвачът ме познаваше и щеше да се издаде; и трето — тъй като самият аз продавах ресторанта чрез подставено лице, не можех да уговарям децата да го купят. Минерва, ако продавам кон, няма нужда да обяснявам, че и четирите му крака са си на мястото; купувачът би трябвало сам да си ги преброи.

Независимо че „не разбирах“ от ресторантьорство, аз им изнесох лекция по темата. Лита започна да си води бележки, после ме попита дали може да направи запис на разговора. Така че аз се впуснах в подробни обяснения: защо стоте процента печалба над стойността на продукта не могат да се стопят напълно, въпреки цената му, амортизацията, обезценяването, данъците, застраховките, заплатите за себе си и за наемните работници и прочие. Къде се намира фермерският пазар и колко рано сутрин трябва да се отиде там. Защо Джо трябва да се научи да реже месото, а не да го купува на късове, и къде може да се научи на това. Как дългото меню може да ги разори. Какво да правят с плъховете, мишките, хлебарките и останалите гадости, с които е пълно на Лендфол, но слава на небесата — не и на Секундус. Защо…