Достатъчно време за любов [bg]

Роджър беше изненадан, когато научи, че плантацията ми не е била съвместна собственост на мен и жена ми. Или вероятно просто не е предполагал, че с Лаура бяхме подписали брачен договор. Обаче аз не за пръв път бях богат и бях научил някои неща. Доста време загубих докато го накарам да проумее, че Лаура притежава само това, което е донесла в семейството, плюс някаква лихва, а не хилядите декари, които притежавах още преди сватбата ни. В много отношения е по-лесно да си беден.

След това събитие отново излетях в космоса.

Но да продължа историята за децата ми, които всъщност не бяха мои деца. Преди да се доберем до Лендфол, Джоузеф Аарон-Лонг вече приличаше по-скоро на ангелче, отколкото на маймунка, но все още бе достатъчно мъничък, че да се изпишка върху всеки, имал непредпазливостта да го вземе в ръцете си — нещо, което дядо му правеше по няколко пъти дневно. Обожавах го; той беше не само забавно бебе, но и моят най-голям триумф.

По време на приземяването ни баща му се бе превърнал в наистина добър готвач.

Минерва, аз успях да възпитам прекрасно тези деца; за мен това пътешествие бе едно от най-полезните, които съм имал. Но не можеш да превърнеш едни бивши роби в свободни и горди хора, като просто им осигуриш всичко. Другото, което направих, беше да им позволя да се измъкнат от опеката ми и да се поиздраскат. Ето как стана това…

Плащах им по половин ученическа стипендия за месеците на полета от Благословена до Валхала, тъй като половината от времето им бе заето от учебни занятия. Заплащането на Лита беше във валхалски крони, съобразено със средните заплати на Валхала. Накарах я да прибави към своите пари заплатата на Джо като помощник-готвач на Валхала и от сумата да извади парите, които той бе похарчил там. Сетне й наредих да запише на тяхно име част от стоката, превозвана с третия курс — от Валхала до Лендфол, на стойност получената сума. Така близо процент от стоката вече бе тяхно притежание.

Към получения резултат прибавихме заработеното от Джо като корабен готвач за курса Валхала — Лендфол, само че този път по лендфолските тарифи, освен това, без да обръщаме сумата в стока. Наложи ми се да обяснявам защо на този етап заплатата на Джо не може да бъде инвестирана в стоката, закупена на Валхала. Накрая успя да ме разбере: тя възприемаше инстинктивно всичко, свързано с предприемачеството, риска и печалбата. Не й платих за изчисленията: щеше да се наложи да смятам всичко след нея, пък и просто й давах урок.

Не платих на Лита нищо и за пътя до Лендфол: тя беше пътничка, която първоначално бе бременна, а после — заета с отглеждане на детенцето. Но не й взех и пари за пътуването — тя летеше безплатно.