Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Достатъчно време за любов [bg]
Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Достатъчно време за любов [bg]

Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:

Най-мащабният и амбициозен роман на великия майстор Робърт Хайнлайн!
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
1 ... 112 113 114 115 116 117 118 119 120 ... 313
Перейти на страницу:

(Пропуснато.)

… Прерязах лентата, Минерва. Не мисля, че те някога се досетиха, че са си имали работа с мен. Не ги измамих, но не им и помогнах; сумата, която получих, просто покриваше парите, които аз бях платил, плюс времето, което изгубих в пазарене за намаляване на цената, законните такси, заплащането на посредника, процента, който банката щеше да съдере от мен — с два порядъка по-малко, отколкото можеха да вземат. Обаче не проявих никаква благотворителност: нищо не спечелих, но и нищо не загубих, и цялата работа ми отне само ден.

Лита се оказа още по-упорита дори от времето на полета; мислех, че ще пропуснат плащането още първия месец — заради почистването и преоборудването. Но те не го пропуснаха и не закъсняха с нито ден за някое от следващите. Скъпа, те изплатиха дълга си за три години вместо за пет.

Което не беше чак толкова изненадващо. Е, някоя продължителна болест би могла да ги разори. Но те бяха млади, здрави и работеха седем дни седмично, докато не се разплатиха докрай. Джо готвеше, Лита седеше на касата, усмихваше се на посетителите и помагаше на бара, а малкият Джоузеф-Аарон обитаваше кошница на гърба на майка си, докато не поотрасна достатъчно, за да се научи да ходи.

Преди да се оженя за Лаура, да напусна Нова Канавера и да стана селски джентълмен, аз ги посещавах; не твърде често, разбира се, защото Лита не ми разрешаваше да си плащам, което всъщност си беше нормално за един горд и свободен човек — някога бяха яли от моята храна, сега ми даваха от тяхната. Така че, когато наминавах, обикновено се ограничавах с чаша кафе и наблюдавах как се развива кръщелникът ми. Често насочвах към тях нови клиенти. Джо беше станал превъзходен готвач и непрекъснато усъвършенстваше майсторството си и скоро започна да се говори, че ако искаш да похапнеш нещо вкусно, най-добре е да отидеш в „Кухнята на Естел“. Често слуховете са най-добрата реклама; хората обичат да намират нови местенца с вкусна храна.

Посетителите, в по-голямата си част мъже, изобщо не се смущаваха от факта, че самата Естрел, млада и красива, седеше на касата с бебе в ръцете си. А ако се случеше да кърми детенцето — което често ставаше — валяха щедри бакшиши.

Джоузеф-Аарон скоро се отказа от консумацията на мляко, но когато стана на две години, с тази дейност се зае сестричката му Либи Лонг. Този път не я израждах аз и нямам никакво отношение към червения цвят на косата й. Джо беше блондин, затова предполагам, че Лита е носела рецесивен ген; едва ли е кръшкала. Никой не можеше да устои на чара на Либи — предполагам, че тя бе една от причините родителите й да изплатят толкова бързо дълга си.

След няколко години „Кухнята на Естел“ се премести във финансовия квартал, разшири се и Лита нае сервитьорка — красива, естествено…

(Пропуснато.)

… „Мейсън Лонг“ беше помпозна сграда; на единия от ъглите й бе разположено кафене, наречено „Кухнята на Естел“, където самата Естрел се чувстваше като в трапезарията си. Тя винаги бе усмихната, облечена така, че да се подчертава хубавата й фигура, поздравяваше по име всички клиенти и научаваше и запомняше как се казват идващите за първи път. Джо бе назначил трима главни готвачи с множество помощници, които или отговаряха на високите му изисквания, или биваха изхвърляни.

Но преди да открият „Мейсън Лонг“ се случи нещо, доказващо, че децата бяха дори по-умни, отколкото бях предполагал. И че помнят всичко и могат да си правят изводи върху събития, които по-рано не са разбирали. Защото — помниш — когато ги купих, те никога не бяха докосвали пари.

Получих писмо от адвокат; вътре имаше банков превод за две пътувания: от Благословена до Валхала и от Валхала до Лендфол, като стойността на второто беше изчислена по тарифите на Междузвездната миграционна корпорация, Нова Канавера, а цената на първата част от маршрута бе приравнена с цената на втората част. Беше посочена някаква сума, част от стойността на превозваната стока. Споменаваше се и за пет хиляди благослева, превърнати във валутата на Лендфол по обменен курс, базиран на равната покупателна способност (виж приложението); върху получената сума бяха начислени лихви за тринайсет години и всичко това трябваше да ми бъде изплатено. Не си спомням вече за какви пари ставаше въпрос, Минерва, във всеки случай не бяха никак малко.

1 ... 112 113 114 115 116 117 118 119 120 ... 313
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)