Нови римски разкази [bg]

- Стари Фуско, помниш ли угощенията в кръчмата на Г ало?

Фуско се позамисли и промърмори:

- Всъщност не си спомням този Гало. Ходехме да ядем, струва ми се, в механа „Тренто е

Триесте“, отвъд портата.

- А, не, беше Г ало - внезапно извиси глас Паломби и удари с юмрук по масата.

Всички се изненадахме; Фуско замълча. Забелязах странния начин на говорене на Паломби -с изкривена уста и гърлен

*

глас, с акцент, не точно романеско , но не и на господата; един дявол знае какъв беше.

Достатъчно. Дойде келнерът с менюто. Чече нямаше търпение да се изтъкне, издърдори много бързо с тих глас и вдигната ръка:

- „Какво ще хапнем? Ето, избрахме: дифилати - макарони и печено пиле. Какво ще пием? Със Фраскати бъди спокоен, ти ще си добре.“

Командора разглеждаше менюто, но вдигна поглед към Чече и весело констатира:

- Ехей, имаме си и поет. Помниш ли, Фуско, другия поет, от нашето време? Как се казваше? Май Федерико?

Фуско вдигна рамене:

- Не помня... поети тогава нямаше.

Комендора отново загуби търпение, повиши глас и удари по масата:

- Хей, Фуско, шантав ли си, или се правиш на шантав? Аз ти казвам, че имаше един поет и се казваше Федерико. - И все още с червено лице, се обърна към келнера:

- Искам да ям ала Романа, без да се тревожа за черния дроб, за стомаха и другите вътрешности. И така, преди всичко спагети алио-е-олио. После някоя и друга зачервена чириола*, няколко филета риба треска. За основно пиле яхния с чушки. Донеси ни една мешана салата и добави лук, много лук. Никакъв бял хляб, донеси ни домашен селски самун. Колкото до виното... какво е това вино?

Келнерът рече, че е вино от Гротаферата.

- Да пием за Гротаферата... хайде, да пием.

Взе еднолитровата кана и с широк жест започна да налива на всички. Стигна до Фуско, но онзи покри чашата си с ръка:

- Не, благодаря, не пия.

- И защо?

- Защото ми се отразява зле.

Паломби го изгледа накриво: не му хареса, че Фуско няма да пие. И изведнъж категорично отсече:

- Напротив, ще пиеш.

- Не, не пия - възрази Фуско упорито.

Паломби отново го изгледа втренчено; беше толкова зачервен, че помислихме: сега ще получи удар.

За щастие се намеси Чече с четиристишие за случая, което не си спомням. На Паломби ядът му мина, като изпразни на един дъх чашата, и после обяви:

- Истинските мъже пият така. - И добави без преход: - Искам да ви кажа нещо, което ще ви учуди: завиждам ви.

Всички зяпнахме, а той продължи:

- Да, завиждам ви. Нямате моите пари, съгласен съм, но в замяна имате толкова други неща.

- Какви например? - поинтересува се Фуско.

За момент Паломби замлъкна неуверен.

- Много неща - повтори той накрая.

Фуско уточни:

- Виждаш ли, сам не знаеш защо ни завиждаш. Аз пък ще ти кажа, че тук за завиждане си именно ти.

- Защо?

- Защото не мислиш за утре.

Паломби изкриви устни: