Произход на политическия ред [bg]

Мамелюците изместват Аюбидите и завземат властта в началото на войната с Илханат[79], а Байбарс става нейният първи султан. Управлението на мамелюците е много по–стабилно от предишната династия. Независимо че Саладин бил велик военен предводител и герой за мюсюлманите, изградената от него форма на управление е изключително крехка. Това било по–скоро федерация от княжества въз основа на родствени връзки, отколкото държава, а армията не била лоялна на династията. След смъртта на Саладин армията се разпада на група от конкуриращи се военизирани формирования. За разлика от това мамелюците изграждат истинска държава с централизиран административен апарат и професионална армия – нещо повече, армията е самата държава, което е и сила, и слабост. Мамелюците не делят държавата по никакъв начин, нито раздават части от нея под формата на апанажи на роднини или кралски фаворити, както постъпвали Аюбидите. Под управлението на мамелюците Сирия не се отцепва от Египет, което прави веднага след смъртта на Саладин.

Институцията на мамелюкското робство допълнително укрепва под египетския мамелюкски режим. Решаваща за нейния успех е способността на султаната да пленява нови попълнения от централноазиатската степ и от византийските територии на север и северозапад. Някои от новобранците вече са мюсюлмани, други са все още езичници, а има и християни. Приемането на исляма е от жизненоважно значение за тяхната лоялност и привързаност към новите господари. Съществен е и фактът, че новобранците са напълно откъснати от своите семейства и племена. В резултат на тяхното обучение те придобиват ново семейство – семейството на султана и мамелюкското братство.

Евнусите също играят важна роля за функционирането на системата. За разлика от евнусите в Китай или във Византийската империя мюсюлманските евнуси почти изцяло са чужденци и са родени извън мюсюлманските земи. По думите на един наблюдател: „Мюсюлманка не го е раждала. Нито той е раждал някога мюсюлманин." За разлика от мамелюците, които са почти изцяло с турски или европейски произход, евнусите могат да са черни африканци, докарани от Нубия или от други територии южно от империята. И те като мамелюците са откъснати от своите семейства, благодарение на което са абсолютно предани на своите господари. Тяхното сексуално състояние им позволява да играят важна роля като възпитатели на млади мамелюци, подбирани както заради физическата им красота, така и заради тяхната сила и военни умения. Тъй като са военна общност с ограничен достъп до жени, постоянен проблеми са хомосексуалните атаки на по–възрастните мамелюци, които евнусите обуздавали.