Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
Тъй като жалейната година на Буденброкови още не беше изтекла, двата годежа бяха отпразнувани само в семейството, но въпреки това Герда Арнолдсен се прочу много бързо в града и личността й стана главен предмет на разговорите на борсата, в клуба, в градския театър, в обществото...
— Знаменита! — казваха бонвиваните и цъкваха с език, защото „знаменито“ беше най-новият хамбургски израз на нещо изрядно фино, все едно дали се касаеше за червено вино, за пури, за гощавка или за търговска платежоспособност.
Ала между солидните, простодушни и почтени граждани имаше мнозина, които клатеха глави.
— Странно... тези тоалети, тези коси, тази стойка, това лице... малко прекалено странно!
Търговецът Сьоренсен се изрази така:
— Тя има мъничко нещо особено...
При това се обърна и набърчи лице, като че ли на борсата бяха му предложили лоша оферта.
Но от консул Буденброк не можеше да се очаква друго. Този Томас Буденброк беше малко претенциозен, малко... по-другояче; даже по-другояче от прадедите си. Знаеше се, знаеше го особено Бентиен, търговецът на платове, че то? доставяше от Хамбург не само цялото си изящно и модно горно облекло — пардесюта, жакети, шапки, жилетки, панталони и вратовръзки, — но и бельото си. Знаеше се дори, че сменя ризата си всеки ден, понякога даже два пътя на ден, и че парфюмира носната си кърпа и мустаците си, засукани ? la Наполеон III. И всичко това той вършеше не заради фирмата и заради външната представителност — търговската къща „Йохан Буденброк“ не се нуждаеше от това, — а от лична наклонност към изтънченост и аристократизъм... как иначе да го изразиш, дявол да го вземе! А освен това тези цитати от Хайне и от други поети, които понякога вмъкваше в речта си при най-обикновени случаи, при разглеждане на търговски или градски въпроси... Сега на всичко отгоре тази жена... Да, и у него самия, у консул Буденброк, имаше „мъничко нещо особено“... което, разбира се, би следвало да се отбележи с най-голяма почтителност, защото семейството беше високо уважавано, фирмата — във висша степен платежоспособна, а шефът — умен, любезен човек, който обичаше града и сигурно щеше да му служи с успех. Пък беше и дяволски чудесна партия, говореха за кръгло 100 000 талера... Впрочем... и между дамите се намираха някои, които наричаха Герда Арнолдсен просто „нелепа“, а трябва да напомним, че „нелепа“ беше твърде сурова, осъдителна дума.
Но имаше един, който се прекланяше с яростен възторг пред годеницата на Томас Буденброк още от първия път, когато я зърна на улицата — посредникът Гош.
— Ах! — казваше той в клуба или в „Моряшкото дружество“, като дигаше чашата си с пунш и разкривяваше в страхотна мимика интригантското си лице. — Каква жена, господа! Хера и Афродита, Брунхилда и Мелузина в един образ... Ах, все пак животът е красив! — добавяше той веднага.
И нито един от гражданите, които седяха с чаша бира в ръка около него на тежките резбени дървени пейки в стария моряшки дом, под моделите на платноходи и огромни риби... нито един от тях не можеше да разбере какво събитие беше появата на Герда Арнолдсен в скромния живот на посредника Гош, алчен за необикновени приключения...
Незадължено, както казахме, да устройва по-големи празненства, малкото общество на „Менгщрасе“ имаше много свободно време да се сближи по-тясно. Взел Кларината ръка в своята, Зиверт Тибуртиус разказваше за родителите си, за младините си и плановете за бъдещето; Арнолдсенови разказваха за родословното си дърво, корените на което били в Дрезден и от което само този един клон бил присаден в Нидерландия; после мадам Грюнлих поиска веднъж ключа от писалището в стаята с пейзажите и довлече със сериозен вид чантата със семейните книжа, в които и Томас беше отбелязал вече най-новите събития. Тя описа важно историята на Буденброкови, разказа за шивача в Росток, който имал много пари, и прочете старото стихотворение по случай едно минало семейно тържество:
като при това намигна към Томас и Герда и заигра с езика по горната си устна, и от уважение към историята тя не прескочи намесата в семейните съдбини на една особа, чието име всъщност не би желала да произнесе...
В четвъртък към четири часа дойдоха обичайните гости. Юстус Крьогер дойде с немощната си съпруга, с която живееше в голямо несъгласие, защото тя непрекъснато изпращаше пари на непрокопсания и лишен от наследство Якоб дори в Америка; тя ги спастряше просто от домакинските пари и ядеше с мъжа си почти само булгурена каша — нямаше какво да се прави. Дойдоха дамите Буденброк от „Брайтещрасе“, които въпреки всичко трябваше да зачетат истината и да установят, че Ерика Грюнлих пак не е надебеляла, че е заприличала още по-силно на баща си, на тоя мошеник, и че годеницата на консула носела доста очебийна фризура... Дойде и Зеземи Вайхброт, подигна се на пръсти, целуна с лек пукот Герда по челото и каза развълнувано: