Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Всички сме гладни — каза Аря.

— Ти не си — сопна й се от земята Ломи. — Вониш на червеи.

Аря за малко щеше да го изрита по раната.

— Казах ти, мога и за теб да изровя червеи, стига да искаш.

Ломи изкриви лице.

— Ако не беше този мой крак, щях да ни хвана глигани.

— Глигани! За да убиеш глиган, ти трябва глиганско копие, коне и кучета, и хора, които първо да ти изкарат глигана. — Баща й беше ловил глигани във Вълчия лес с Роб и Джон. Веднъж дори взе и Бран, но Аря — никога, макар да беше по-голяма от Бран. Септа Мордейн каза, че ловът на глигани не е за изискани дами, а майка й само обеща, че като порасне, може да й разреши да си има свой ловен сокол. Сега беше пораснала, но ако имаше сокол, сигурно щеше да го изяде.

— Ти пък какво разбираш от лов на глигани? — каза Горещата баница.

— Повече от теб.

Джендри нямаше настроение да слуша спора им.

— Хайде млъкнете и двамата. Трябва да помисля какво да правим. — Когато се наложеше да помисли, винаги изглеждаше, сякаш нещо много го е заболяло.

— Да се предадем — каза Ломи.

— Казах вече да спреш с това „да се предадем“. Дори не знаем кой е там. Сигурно можем да си откраднем храна.

— Ломи можеше да открадне, ако не беше кракът му — каза Горещата баница. — Той беше крадец в града.

— Лош крадец — каза Аря, — иначе нямаше да се остави да го хванат.

Джендри примижа към слънцето.

— Вечерта е най-подходящото време да се промъкнем. Като притъмнее, ще ида да огледам.

— Не, аз ще ида — заяви Аря. — Ти вдигаш много шум.

Той я изгледа свирепо и каза:

— Двамата ще отидем.

— Трябва да иде Ари — каза Ломи. — Той е по-ловък от теб.

— Казах, двамата отиваме.

— Но ако не се върнете, какво ще стане? Горещата баница не може да ме носи сам, знаеш, че не може…

— А освен това има и вълци — каза Горещата баница. — Снощи ги чух, докато пазех. Виеха някъде наблизо.

Аря също ги беше чула. Беше спала под клоните на един бряст, но воят им я бе събудил. Остана будна цял час, слушаше ги и тръпки лазеха по гърба й.

— А ти няма да ни дадеш да си запалим огън поне да ни пази от вълците — оплака се Баницата. — Не е честно да ни оставите така на вълците.

— Никой няма да ви остави — каза с досада Джендри. — Ломи има копие, ако дойдат вълци, а ти ще си с него. Ще отидем само да огледаме и толкова. Веднага се връщаме.

— Които и да са, трябва да им се предадете — изхленчи Ломи. — Трябва ми някакъв мехлем за крака, много ме боли.

— Ако видим мехлем за крака ти, ще го донесем — каза Джендри. — Ари, да тръгваме. Искам да се приближим преди да е залязло слънцето. Баница, ти дръж Невестулката тук, да не тръгне след нас.

— Предния път ме ритна.

— Аз тебе ще те ритна, ако не я задържиш тук. — Без да чака отговор, Джендри нахлупи шлема си и тръгна.