Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Аря замръзна на място.

— Не съм момиче!

— Момиче си. Да не мислиш, че съм тъп като тях?

— Не, по-тъп си и от тях. Нощният страж не взима момичета, това го знаят всички.

— Вярно е. Не знам защо Йорен те взе, но сигурно е имал някаква причина. Все пак си момиче.

— Не съм!

— Тогава извади си патката и се изпикай. Хайде.

— Не ми се пикае. Ако ми се пикаеше, щях да я извадя.

— Лъжеш. Не можеш да си извадиш патката, защото нямаш. Не го забелязах отначало, нали бяхме трийсетима, но ти винаги ходиш настрана зад дърветата да пуснеш вода. Няма да видиш Баницата да прави така, нито мен. Щом не си момиче, трябва да си евнух.

— Ти си евнух!

— Знаеш, че не съм. — Джендри се усмихна. — Искаш ли да си извадя патката и да ти го докажа? Аз нямам какво да крия.

— Имаш — изломоти Аря отчаяна да се измъкне от въпроса с патката, дето я нямаше. — Онези златни плащове търсеха теб в хана, а ти така и не поиска да ни кажеш защо.

— Де да знаех. Мисля, че Йорен знаеше, но така и не ми каза. Но защо мислиш, че търсеха и теб?

Аря прехапа устна. Помнеше какво й беше казал Йорен в деня, в който я спипа за косата. „Тая пасмина, половината ще те предадат на кралицата преди да са се изплюли, заради едно опрощение и няколко сребърника отгоре. Другата половина ще направят същото, само дето първо ще те изнасилят.“ Само че Джендри беше различен, кралицата търсеше и него.

— Ще ти кажа, ако и ти ми кажеш — отвърна тя примирено.

— Щях да ти кажа, ако знаех, Ари… всъщност ти така ли се казваш, или си имаш момичешко име?

Аря изгледа сърдито един корен в краката си. Съзнаваше, че с преструвките е свършено. Джендри знаеше, а тя нямаше нищо в гащите си, за да го убеди в противното. Можеше или да извади Игла и да го убие на място, или да му се довери. Не беше сигурна, че ще може да го убие, дори да се опиташе — той също имаше меч, а и беше много по-силен. Оставаше й само истината.

— Ломи и Горещата баница не бива да го узнаят — каза тя.

— Няма да го узнаят — закле се той. — Поне от мен.

— Аря. — Вдигна очи и го погледна. — Името ми е Аря. От дома Старк.

— От дома… — Помълча малко, докато го възприеме. — Ръката на краля се казваше Старк. Онзи, дето го убиха като изменник.

— Той не беше изменник. Беше баща ми.

Джендри се ококори.

— Затова значи смяташе, че…

Тя кимна.

— Йорен ме водеше в Зимен хребет.

— Аз… но тогава ти си знатна и… ще станеш лейди…

Аря погледна опърпаните си дрехи и босите си крака, напукани и целите в мазоли. Погледна мръсното под ноктите си, почернелите кели по лактите си, драскотините по ръцете си. „Септа Мордейн не би ме познала дори. Санса може би, но ще се престори, че не ме познава.“

— Майка ми е лейди, както и сестра ми, но аз никога не съм била лейди. И няма да стана.

— Била си. Ти си дъщеря на лорд и си живяла в замък, нали? И… о богове, но аз… — Изведнъж Джендри се обърка, почти се уплаши. — Всичко това за патките, не трябваше изобщо да го казвам. И съм пикал пред теб, и всичко… Аз… моля ви за извинение, милейди.