![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
— В края на гората има обесени мъртъвци, но няма защо да се боиш от тях, само запомни, че страхът сече по-силно от мечовете. Трябва да се доближим съвсем тихо и бавно. — Горещата баница кимна.
Тя първа пропълзя под дългата платформа на бесилката и зачака от другата страна, Горещата баница се появи пребледнял и задъхан, с окървавено и издраскано лице и ръце. Понечи да каже нещо, но Аря опря пръст на устните му. На четири крака запълзяха покрай бесилката под полюшващите се от вятъра мъртъвци. Баницата нито погледна нагоре, нито издаде звук.
Докато враната не кацна на гърба му и той не ахна приглушено.
— Кой е там? — изведнъж прогърмя глас в тъмното.
И Горещата баница скочи на крака.
— Предавам се! — Хвърли меча и десетина врани заграчиха сърдито и запляскаха с криле около обесените. Аря го сграбчи за глезена и се опита да го смъкне долу, но той се отскубна, затича напред и замаха с ръце. — Предавам се, предавам се!
Тя скочи и измъкна Игла, но изведнъж мъжете я обградиха отвсякъде. Аря замахна към най-близкия, но той посрещна удара й с облечената си в стомана ръка, друг я удари с юмрук в корема и я събори на земята, а трети измъкна меча от ръката й. Когато се опита да го хапе, зъбите й изтракаха в студеното и мръсно плетиво на ризницата.
— Охо, я ни вижте колко сме люти! — засмя се мъжът. Ударът на железния му юмрук я зашемети.
Говореха над нея, но Аря не можеше да разбере думите им. Ушите й кънтяха. Когато се опита да изпълзи, земята под нея се раздвижи. „Взели са ми Игла!“ Срамът от това я уязви повече от болката, а я болеше много. Джон й го беше дал този меч. Сирио я беше учил как да го използва.
Накрая някой я изправи на колене. Горещата баница също бе коленичил пред най-високия мъж, когото Аря бе виждала в живота си, същинско чудовище от приказките на баба Нан. Така и не беше видяла кога и откъде се появи великанът. Три черни псета тичаха по избледняложълтото му връхно палто, а лицето му изглеждаше кораво като изсечено от камък. Изведнъж Аря се сети къде беше виждала тези псета. В нощта на турнира в Кралски чертог всички рицари бяха окачили щитовете си пред шатрите. „Онзи там е на брата на Хрътката — беше й казала Санса, когато минаха край черните кучета на жълто поле. — Той е по-голям и от Ходор, ще видиш. Наричат го Яздещата планина.“
Аря отпусна глава. Почти не забелязваше какво става наоколо.
Горещата баница издаде другите.
— Ще ни заведете при тях — каза Планината и ги остави. След това Аря се затътри покрай мъртъвците, които се поклащаха на бесилката, а Горещата баница говореше на пленилите ги как ще им прави топли банички и плодови питки, само да не го бият. С тях тръгнаха четирима. Един носеше факел, един — дълъг меч; двама бяха с копия. Намериха Ломи там, където го бяха оставили, под дъба.
— Предавам се — ревна той веднага щом ги видя и хвърли копието си. — Предавам се. Моля ви.
Мъжът с факела огледа под дърветата.
— Ти ли си последният? Хлебарчето вика, че имало и момиче.
— Тя избяга, щом чу, че идвате — каза Ломи. — Вдигнахте много шум.
А Аря помисли: „Бягай, Невестулке, бягай колкото можеш по-надалеч и не се връщай тук.“
— Кажете ни къде можем да го намерим онзи курвенски син Дондарион и ще ви дадем топло ядене.
— Кой? — попита тъпо Ломи.
— Казах ви аз, тая сган не знае повече от ония трътки в селото. Само си губим времето.
Един от копиеносците се наведе над Ломи.
— Нещо кракът ли не ти е наред, момче?
— Ранен съм.
— Можеш ли да вървиш? — Гласът му прозвуча загрижено.
— Не — отвърна Ломи. — Трябва да ме носите.
— Така ли мислиш? — Мъжът вдигна копието съвсем небрежно и заби острието му в мекото гърло на момчето. На Ломи така и не му остана време пак да ги помоли за милост. Само изхърка — и край. Когато мъжът измъкна копието си, от дупката швирна силна струя кръв. — Да сме го носели, вика.
ТИРИОН
Бяха го предупредили да се облече топло. Тирион Ланистър прие съвета им буквално. Беше се навлякъл в тежки ватирани гащи и вълнено палто, а над всичко това се загърна с коженото наметало, с което се беше сдобил в Лунните планини. Наметалото беше безподобно дълго, ушито за два пъти по-висок от него човек. Когато не беше на кон, можеше да го носи само като го увие няколко пъти около себе си и така приличаше на голяма топка от козина.
Въпреки това беше доволен, че ги послуша. Студът в дългата влажна пещера пронизваше до костите. Тимет предпочете да се оттегли в по-топлата изба само след като опита студа долу. Намираха се някъде под хълма на Ренис, зад залата на Гилдията на алхимиците. Влажните каменни стени бяха наплескани със селитра и единствената светлина идваше от затворения газеник от желязо и стъкло, който пиромантът Халайн носеше много предпазливо.