![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Стражите бутнаха Джендри и момчето вътре и залостиха вратата. Точно тогава лъхна въздишката на вятъра откъм езерото и знамената се размърдаха и се надигнаха. Едното на високия пилон беше със златния лъв, както Аря се боеше. На другото се виждаха три тичащи черни фигури по жълто като масло поле. Кучета, помисли тя. Беше ги виждала тези кучета, но къде?
Все едно. Единственото важно сега беше, че бяха хванали Джендри. Нищо, че наистина беше опърничав и глупав, трябваше да го измъкне. Чудеше се само дали знаят, че кралицата го иска.
Единият от стражите свали шлема си и нахлузи на главата си този на Джендри. Това я ядоса, но знаеше, че не може да направи нищо, за да го спре. Стори й се, че чу нови писъци от вътрешността на дългата постройка, но бяха приглушени от дебелите стени и не беше сигурна.
Задържа се достатъчно дълго и видя смяната на стражата, а покрай това — и много други неща. Идваха и си отиваха други мъже. Водеха конете си до потока на водопой. От гората се върна ловна група, — носеха на прът убита сърна. Тя ги погледа как я изкормиха и след това накладоха огън от другата страна на потока, и миризмата от печащото се месо странно се смеси с вонята на гнила леш. Празният й корем изръмжа и тя се уплаши, че ще повърне. Очакваната храна изкара още мъже от къщите, почти всички облечени в опърпани плетени ризници и кожа. Когато сърната се изпече, отнесоха най-добрите късове в една от къщите.
Аря реши, че тъмното ще й позволи да пропълзи и да освободи Джендри, но пазачите запалиха факли. Някакъв скуайър занесе на двамата пазачи пред дървената врата месо, а след малко при тях дойдоха други двама и взеха да си подават мях с вино. След като го пресушиха, другите си отидоха, но първите двама останаха, подпрени на копията си.
Нощта бе черна и тънкият лунен сърп ту се показваше, ту се скриваше зад тичащите облаци. „Тиха като сянка“ — припомни си тя и запристъпва през дърветата. В тази тъмница не смееше да затича от страх да не се спъне в някой корен и да падне. Вляво от нея Окото на боговете тихо приплясвашев брега. Вдясно вятърът въздишаше в клоните и листата шумоляха и помръдваха. В далечината се носеше вълчи вой.
Ломи и Горещата баница едва не напълниха гащите, когато излезе от дърветата зад тях.
— Тихо — скастри ги тя и сложи ръка на рамото на Невестулката, за да не побегне.
Горещата баница я зяпна ококорен.
— Мислехме, че сте ни оставили. — Държеше късия меч, който Йорен бе взел от златния плащ. — Уплаших се да не си вълк.
— Джендри къде е? — попита Ломи.
— Хванаха го — прошепна Аря. — Трябва да го измъкнем. Баница, трябва да ми помогнеш. Ще се промъкнем, ще убием пазачите и след това ще отворим вратата.
Горещата баница и Ломи се спогледаха.
— Колко са?
— Не можах да ги преброя — призна Аря. — Поне двайсет, но на вратата са само двама.
Горещата баница изглеждаше готов да зареве.
— Не можем да надвием двайсет.
— Ти трябва да надвиеш само един. Аз ще се оправя с другия, измъкваме Джендри и бягаме.
— Трябва да се предадем — каза Ломи. — Просто да отидем и да се предадем.
Аря поклати упорито глава.
— Тогава просто го остави, Ари — замоли я Ломи. — Те не знаят за нас. Ако се скрием, ще си отидат и няма да ни търсят. Знаеш го. Не е наша вината, че са хванали Джендри.
— Ломи, много си тъп — отвърна му Аря ядосано. — Ти ще умреш, ако не измъкнем Джендри. Кой ще те носи?
— Ти и Горещата баница.
— През цялото време, без никой друг да ни помага? Няма да можем. Джендри беше силният. Все едно, приказките ти не ме интересуват, аз се връщам за него. — Погледна Горещата баница. — Идваш ли?
Той погледна Ломи, после нея и пак Ломи.
— Ще дойда — отвърна с неохота.
— Ломи, ти пази Невестулката тук.
Той хвана момиченцето за ръката и го придърпа към себе си.
— А ако дойдат вълците?
— Тогава им се предай — посъветва го Аря.
Докато стигнат до селото, сякаш изтекоха часове. Баницата непрекъснато се спъваше в тъмното, залиташе и падаше, и Аря трябваше да го изчаква и да се връща да го вдига. Накрая го хвана под мишницата и го поведе през дърветата.
— Просто мълчи и върви.
Когато очите им успяха да различат смътното мъждукане на огньовете в селцето под черното небе, му каза: