Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Затрупаха го с камъни и Кътджак поиска меча и ловния му рог, а Тарбър си взе лъка, ботушите и ножа му. Когато заминаха, му бяха взели всичко. Отначало помислиха, че просто са отишли да хванат някой дивеч и че скоро ще се върнат с плячка, за да се нахранят всички. Но чакаха и чакаха, докато накрая Джендри не ги накара да продължат. Сигурно Тарбър и Кътджак бяха решили, че имат по-голям шанс да оцелеят, ако се отърват от окаяните сирачета, за които трябваше да се грижат. Сигурно щяха да могат, но от това омразата й, че са я оставили, не ставаше по-малка.

Под дървото Горещата баница излая като куче. Курц им беше казал да използват животински звуци за сигнали. Стар номер при уличните крадци. Но беше умрял преди да ги е научил как да издават звуците. Птичият зов на Баницата беше ужасен. Кучешкото го докарваше малко по-добре, но не много.

Аря скочи от високия клон на по-долния, изпънала ръце настрани, за да запази равновесие. „Танцуващият по водата никога не пада.“ Пръстите й се свиха около клона и тя направи няколко стъпки, после скочи на по-дебелия клон долу, протегна ръце и се хвана. Кората жулеше пръстите й и издраска стъпалата й. Тя се спусна бързо и скочи от последните шест стъпки, като се превъртя на кълбо.

Джендри й подаде ръка да се изправи.

— Дълго се задържа горе. Успя ли да видиш нещо?

— Рибарско селце, съвсем малко, на север по брега. Преброих двайсет и шест сламени покрива и един с плочи. Видях и част от някакъв фургон. Там трябва да има хора.

Чула гласа й, Невестулката пропълзя от храсталаците. Ломи я бе нарекъл така. Твърдеше, че приличала на невестулка, което не беше вярно, но не можеха да продължават да я наричат „Плачещото момиче“, след като бе престанала да плаче. Устата й беше оцапана. „Дано не е яла пак кал“ — помисли Аря.

— Хора видя ли? — попита Джендри.

— Само покриви — призна Аря. — Но някои от комините пушеха, а чух и цвилене на кон. — Невестулката обгърна краката си с ръце и се сви. Напоследък това правеше.

— Ако има хора, значи има храна — каза Баницата високо. Джендри все му повтаряше да говори по-тихо, но не помагаше. — Може да ни дадат.

— Може и да ни убият — каза Джендри.

— Не и ако се предадем — каза обнадежден Баницата.

— Сега говориш точно като Ломи.

Ломи Зелените ръце седеше опрял гръб между два големи камъка под един стар дъб. При битката в укреплението беше улучен от копие в левия прасец. В края на втория ден започна да куцука, подпирайки се на рамото на Джендри, а сега вече не можеше и това. Бяха насекли клони и изплетоха носилка, но беше бавно, трудно беше да го носят, а и той хленчеше при всяко подрусване.