![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Тичаше презглава по витото стълбище, когато някой изникна от скрития праг, Санса се блъсна в него и се олюля. Железни пръсти я стегнаха за кръста преди да падне и един плътен глас изхриптя в ушите й:
— Търкалянето по стъпалата е дълго, птиченце. И двама ни ли искаш да убиеш? — Гласът му стържеше като трион по камък. — Сигурно го искаш.
„Хрътката!“
— Не, милорд. Простете. Никога не бих могла… — Санса извърна очи, но беше късно, беше видял лицето й. — Моля ви, пуснете ме, боли ме.
— И защо птиченцето на Джоф е полетяло по серпентината в тъмна доба? — Санса не му отвърна и той я разтърси. — Къде беше?
— В г-гората на б-боговете, милорд — промълви тя, без да смее да го лъже. — Молех се… молех се за баща ми и… за краля, молех се да е жив и здрав.
— Мислиш, че съм толкова пиян, та да повярвам на това? — Пусна ръбата й, леко се олюля, ивици от светлина и мрак зашариха по ужасното му изгорено лице. — Изглеждаш почти жена… лице, гърдички, вече си и по-висока, почти… ех, но все още си едно малко глупаво момиченце, нали? Все си пееш песничките, на които са те учили… ще ми изпееш и на мен песничка, нали? Хайде. Изпей ми я. Някоя песен за рицари и прелестни девици. Ти обичаш рицарите, нали?
Плашеше я.
— И-истинските рицари, милорд.
— Истинските рицари — повтори той с подигравка. — И не съм толкова лорд, колкото рицар. Трябва ли да ти го набия в главата? — Клегейн залитна и едва не падна. — Богове, прекалих с виното. Ти обичаш ли вино, птиченце? Истинско вино? Кана горчиво червено, тъмно като кръв, това му трябва на един мъж. Или жена. — Засмя се хрипливо и поклати глава. — Пиян съм като псе, проклет да съм. Ела сега. Да те приберем в клетчицата, птиченце. Аз ще те заведа. Цяла-целеничка за краля да те опазя. — Хрътката я бутна напред с непривична нежност и тръгна след нея по стъпалата. Беше потънал в мрачно мълчание, сякаш забравил, че е с него.
Когато стигнаха Стегата на Мегор, тя се уплаши като видя, че мостът се пази вече от сир Борос Блънт. Високият му бял шлем се завъртя, щом чу стъпите им. Санса трепна и се присви от погледа му. Сир Борос беше най-лошият от Кралската гвардия, грозен мъж със зъл нрав, вечно навъсен и сърдит.
— От тоя няма какво да се боиш, момиче. — Хрътката сложи тежката си длан на рамото й. — Колкото и да се ежи, от крастава жаба тигър не става.
Сир Борос вдигна забралото си.
— Сир, къде…
— Майната ти с твоето сир, Борос. Ти си рицарят, не аз. Аз съм кралското псе, запомни го.
— Кралят търсеше псето си преди малко.
— Псето му пиеше. Беше ваш ред да го пазите, сир. Вие и другите ми братя.
Сир Борос се обърна към Санса.
— Вие защо не сте в покоите си в този късен час, лейди?
— Ходих в гората на боговете, за да се помоля за спасението на краля. — Лъжата този път прозвуча по-добре, почти искрено.
— Очакваш да спи при целия този шум? — каза Клегейн. — За какво беше тази врява?
— Глупци при портата — изсумтя сир Борос. — Нечий развързан език пуснал мълвата за сватбен пир за Тирек и на тези нещастници им бръмнало в главите, че може и тях да поканят. Негова милост извърши набег и ги пръсна.
— Храбрец — процеди Клегейн.
„Ще видим колко ще е храбър, когато се изправи пред брат ми“ — помисли Санса. Хрътката я придружи по моста. Докато се изкачваха по стръмното стълбище, тя заговори:
— Защо позволявате на хората да ви наричат „псе“? Не давате на никого да ви нарече рицар.
— Обичам псетата повече от рицарите. Бащата на баща ми е бил кучкар на Скалата. В една есенна година лорд Титос се озовал между една лъвица и плячката й. Не й пукало на лъвицата, че е символът на Ланистър. Лъвицата разкъсала коня на милорд и щяла да подхване и него, но дошъл дядо ми с псетата си. Три от тях загинали, докато я прогонят. Дядо ми изгубил единия си крак, затова Ланистър го обезпечил със земи и кула, а сина му взел за скуайър. Трите кучета на нашето знаме са трите, които загинали, върху жълтото на есенната трева. Едно псе ще умре за теб, но никога няма да те излъже. И винаги ще те гледа в лицето. — Хвана я под челюстта, повдигна брадичката й, пръстите му я стиснаха и я заболя. — А това не е по силите на малките птиченца, нали? Така и не получих песента си.
— Аз… знам една за Флориан и Джонквил.
— Ха! Флориан и Джонквил? Един глупак и неговата трътка. Спести ми я. Но някой ден ще изтръгна песничка от теб, все едно дали го искаш, или не.
— Ще ви я изпея на драго сърце.