Господарят на светлината [bg]

Тя се поклони и го докосна по челото.

Сетне той се вгледа в лицето й и за един кратък миг богинята изпълни обширно пространство, чак до дълбините и висините му. Сиянието й разсея мрака…

— Трябва да вървя — каза той. — Благодаря ти, за това че ме благослови.

Той се извърна и забърза към изхода.

— Почакай! — извика Кубера. — Ти спомена Яма. Къде е той?

— Ще го намерите в таверната „Триглавата огнеквачка“ — подхвърли Так през рамо. — Но може би ще е по-добре, ако изчакате той да ви потърси.

И Так излезе.

Сам тъкмо наближаваше Двореца на Карма, когато по стъпалата се спусна Так.

— Добро утро, Так! — извика той, но Так не отговаряше, докато се приближи съвсем до него. След това спря изведнъж и прикри очи с ръка, като от ярко слънце.

— Добро утро, сър!

— Накъде си се забързал, Так? Нямаш търпение да изпробваш своето ново тяло, а?

Так се изкиска.

— Да, Бог Сидхартха. Имам среща с приключението.

— Чух за това. Снощи говорих с Олвег… желая ти успех в пътешествието.

— Исках да ти кажа, — рече Так, — че не се съмнявах в твоята победа. Знаех, че ще намериш най-правилното решение.

— Не беше най-правилното, а просто едно от многото решения, Так. А и битката не беше нищо особено. И без мен щяха да се справят чудесно.

— Имам пред вид всичко — поправи се Так. — Ти участва във всичко, което доведе до този завършек. Без теб нищо нямаше да е така.

— Е, мисля че си прав… да, мисля че си прав… Все имаше нещо, което да ме привлича към дървото, върху което ще падне гръмотевицата.

— Съдба, сър.

— По-скоро бих казал случайно-ориентирана социална съвест и несъзнателно умение да се греши правилно.

— А сега с какво ще се заемеш, Господарю?

— Не зная, Так. Още не съм решил.

— Защо не се присъединиш към нас двамата с Олвег? Ще обиколим света! Чакат ни приключения!

— Не, благодаря. Уморен съм. Може би ще кандидатствам за твоята предишна работа и ще стана архиварят Сам.

Так повторно се изкиска.

— Съмнявам се. До скоро виждане, Господарю. Пак ще се срещнем.

— До скоро… имаше още нещо…

— Какво?

— Нищо. За миг нещо в теб ми напомни за един човек, когото познавах на времето. Сторило ми се е. Успех!

Той го потупа по рамото и продължи.

А Так забърза по своя път.

Съдържателят на таверната каза на Кубера, че наистина при него се е настанил мъж с подобна външност, заел е задната стая на втория етаж, но вероятно не желае да го безпокоят.

Кубера се изкачи на втория етаж.

Никой не отговори на почукването и Кубера се опита да отвори вратата.

Беше залостена отвътре и той започна да блъска по нея.

Най-сетне се чу приглушения глас на Яма:

— Кой е там?

— Кубера.

— Върви си, Кубера.

— Не. Отвори, иначе няма да мръдна от мястото си.

— Добре, почакай малко.

Мина известно време, преди резето да бъде вдигнато и вратата се отвори с няколко сантиметра.

— Не миришеш на алкохол, така че най-вероятно си с някоя девица — рече Кубера.