Господарят на светлината [bg]

— Благодаря ти, Ратри.

— А ти, Так?

— Защо не, един банан.

Под сянката на гората, на върха на високия хълм седеше Брама като божествена статуя, издигната на някой готически замък и гледаше надолу към Махартха.

— Те оскверниха Храма.

— Да — отвърна Ганеша. — Чувствата на Черния не са се променили с годините.

— От една страна жалко. А от друга — страшно. Воините му са въоръжени с пушки и пистолети.

— Да. Трябва да им се признае силата. Да се връщаме при гондолата.

— След малко.

— Но, опасявам се, Господарю… че в този миг са прекалено силни.

— И какво предлагаш?

— Корабите няма да минат нагоре по реката. Ако решат да нападнат Лананда, ще трябва да се отправят пеш.

— Вярно. Освен ако не разполагат с летящи машини.

— А нападнат ли Хайпур, значи ще стигнат още по-нататък.

— Така е! А след като превземат Килбар вероятно пак няма да се спрат. Хайде, изплюй камъчето! Какво се опитваш да кажеш?

— Колкото по-далеч отиват, толкова повече проблеми ще възникват пред тях и толкова по-уязвими ще бъдат за партизанска война в тила им…

— Ти какво, предлагаш ми само да ги жиля, за да насочвам войските им? И да ги оставя да прекосят страната и да превземат един след друг градовете ми? А сетне те ще се окопаят, докато пристигнат подкрепления за да задържат онова, което вече са завладели. И тогава отново ще продължат напред. Само глупак би постъпил иначе. Ако чакаме…

— Погледни натам.

— Какво? Какво има?

— Те се готвят за настъпление.

— Невъзможно!

— Брама, струва ми се забравяш, че Нирити е фанатик, безумец. Той не иска да получи Махартха, нито Лананда или Хайпур. Той иска да разруши нашите Храмове, да ни унищожи. Единственото нещо, което го интересува в тези градове са душите, а не телата. Той ще обходи страната, разрушавайки всяка светиня, която се изпречи насреща му, докато не решим да го сразим. Ако и тогава не предприемем нищо, ще изпрати мисионери.

— Но ние трябва да предприемем нещо!

— Като начало ще се помъчим да отслабим силите му. А след това, когато е достатъчно слаб ще ударим! Ще му оставим Лананда. И Хайпур — ако се наложи. Дори Килбар и Хамса. Но когато почувстваме че е слаб, мигом ще го нападнем. Можем да пожертваме тези градове. Колко се унищожавали ние самите? Дори не им помня броя.

— Тридесет и шест — отвърна Брама. — А сега да се върнем на небесата, докато обмисля предстоящите действия. Ако послушам съвета ти, а сетне той се отдръпне преди да отслабнат силите му, смятай че ще загубим много.

— Готов съм да се обзаложа, че няма да го направи.

— Нито ти, нито аз сме в положение да хвърляме жребий. Виж, на негова страна са проклетите ракашаси. Да се махаме, преди да са ни открили!

— Прав си, да побързаме!

И те насочиха своите гущери обратно към гората.

Кришна остави настрана своята флейта, когато му доведоха пратеника.

— Да? — запита той.