Господарят на светлината [bg]

— Вода? — попита Сам и допря манерката до устните на Нирити.

Нирити го погледна, облиза пресъхналите си устни и кимна. Сам му даде да отпие няколко глътки.

— Ти кой си? — запита го.

— Сам.

— Ти? Възкръсна отново?

— Тоя път не се брои — отвърна Сам. — Не беше никак трудно.

Очите на Черния се напълниха със сълзи.

— Значи победата пак ще е твоя — с мъка проговори той. — Не мога да разбера, защо Той допуска подобно нещо…

— Това е само един от многото светове, Ренфрю. Кой би могъл да каже какво става по другите? А и не тази бе битката, която исках да спечеля. Ти го знаеш. Мъчно ми е за теб, мъчно ми е, че всичко стана така. Съгласен съм с всичко, което каза на Яма и не само аз, а и всички последователи на онзи, когото наричаха Буда. Честно да си призная, не помня дали това бях аз, или някой друг. Но вече съм обърнал гръб на онова време. Отново ще стана човек и нека хората да съхранят в сърцата си спомена за оня Буда, такъв, какъвто са го познавали. Какъвто и да бе източникът, посланието бе чисто, повярвай ми. Това е единствената причина, поради която спусна корени и се разрасна.

Ренфрю преглътна мъчително.

— „И така всяко добро дръвче ще дава и добри плодове“ — каза той. — Воля по-висша от моята пожела да умра в ръцете на Буда и наложи своя Път на света… Благослови ме, Гаутама, защото умирам.

Сам сведе глава.

— „Вятърът се носи на юг и отново поема на север. Светът е кръговрат и вятърът следва този кръговрат. Всички реки текат към морето, но морето не се препълва, а водата се връща там, откъдето е тръгнала. Онова, което е било, пак ще бъде, онова което е свършено, ще бъде свършено отново. Няма спомени за отминалите неща и няма да има спомени за онези, които предстои да отминат…“

И покри той след това Черния със своето бяло наметало, защото бе издъхнал…

Ян Олвег бе пренесен до града на носилка. Сам незабавно изпрати Кубера и Нарада, за да го съпроводят до Залата на Карма, защото беше ясно, че дълго няма да остане жив в настоящото си тяло.

Когато влизаха в Залата, Кубера се препъна в трупа на един мъж, който бе издъхнал на прага.

— Кой…? — зачуди се той.

— Един от Господарите.

Тялото на другия намериха проснато недалеч от машината. Острието го бе пронизало право в жълтия кръг на гърдите, наподобяващ мишена. Устата му бе разтворена за вика, който така и не бе успял да издаде.

— Дали не е дело това на хората от града? — зачуди се Нарада. — С всяка измината година Господарите губят своята популярност сред народа. Сигурно са се възползвали от суматохата по време на битката…

— Не — отвърна Кубера и повдигна окървавения чаршаф, който покриваше тялото на операционната маса. След това отново го пусна. — Не, не са били хората от града.

— Кой, тогава?

Той погледна към масата.

— Това е Брама — рече.

— О!

— Някой изглежда е заявил на Яма, че не може да използва машината за телопренасяне.

— Тогава, къде е самият Яма?