Господарят на светлината [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Господарят на светлината [bg]». Краткое содержание книги:
Очакваха го полубожества, благородници и герои.
И очакваха го още брамини от висок ранг и многобройни последователи на Махасаматман. Последните бяха дошли в името на Божествената естетика.
Нирити погледна през минираното поле, което водеше към стените на града и съзря четиримата конници, четиримата локапали, които чакаха пред вратите, а зад тях се вееха знамената на Небесата.
Той спусна предпазителя на шлема и се обърна към Олвег.
— Прав беше. Чудя се, дали Ганеша е вътре?
— Скоро ще узнаем.
Нирити нареди да продължат напред.
В този ден бойното поле принадлежеше на Господаря на Светлината. Пълчищата на Нирити така и не влязоха в Хайпур. Ганеша бе пронизан от меча на Олвег, докато се опитваше да нанесе предателски удар в гърба на Брама, който се биеше с Нирити на един хълм. А след това падна и самия Олвег, притисна с ръце корема си и запълзя към скалите.
Брама и Черния се изправиха лице в лице, а главата на Ганеша се изтъркаля между тях надолу по склона.
— Той ми разказа за Килбар — каза Нирити.
— Той искаше там всичко да свърши — отвърна Брама. — И сега знам защо.
И те стъпиха в схватка и доспехите на Нирити се биеха за него със силата на много.
Яма пришпори коня си към хълма и изведнъж върху него се спусна вихър от прах и пепел. Той прикри очите си с плаща, а отнякъде прокънтя смях.
— Къде е сега твоят смъртоносен поглед, Яма-Дхарма?
— Ракашас! — изръмжа той.
— Да. Това съм аз — Тарака!
И изведнъж върху Яма се изляха тонове вода, под чийто напор конят му се препъна и падна назад.
В миг скочи Яма на крака и извади своя ятаган, а пред него огнения смерч започна да придобива човешки размери.
— Аз отмих от теб онова, което ме отблъсква, Смъртоносецо. И сега ще паднеш от удара на моята ръка!
Яма се хвърли напред.
Ударът му разсече сивкавия противник от рамото до бедрото, но не бликна кръв и нямаше следа от рана.
— Не можеш да ме пронижеш така, както пронизваш хората, о Смърт! Но почакай да видиш какво ще направя аз с теб!
Тарака се хвърли върху него, прикова ръцете му към тялото и после го събори на земята, сред фонтан от искри.
Недалеч от тях, Брама бе подпрял коляно в гръбнака на Нирити и бавно извиваше главата му назад, преодолявайки силата на черните доспехи. И в същия миг Бог Индра скочи от седлото на своя гущер и замахна с меча Гръмовержец срещу Брама. И чу как се скърши вратът на Нирити.
— Само твоето наметало все още те спасява! — извика Тарака, докато се бореха на земята и погледна в очите на Смъртта…
Яма почувства как силите на Тарака стремително намаляват и го отблъсна встрани.
После скочи и се затича към Брама, без да губи време да търси своя ятаган. Горе, на хълма, Брама отбиваше един след друг ударите на Гръмовержеца, а от отсечената му лява ръка шуртеше тъмна кръв. Кръв се стичаше и от главата и гърдите му. Нирити стискаше крака му в желязна хватка.
Яма изрева яростно и се хвърли напред с кинжал в ръка.
Индра отстъпи назад и се извърна да го посрещне.
— С кинжал срещу Гръмовержеца, Смъртоносецо? — запита той.
— Да — отвърна Яма и нанесе лъжлив удар с дясната ръка, като същевременно прехвърли кинжала в лявата за истинския.
Острието се заби в предмишницата на Индра.
Богът изпусна своя Гръмовержец и удари с юмрук Яма в зъбите. Яма падна, но успя да подкоси своя противник, който също се строполи до него.
И тогава неговият Облик го завладя напълно и когато погледна към Индра, последният се сгърчи под страшния му поглед. Тарака се хвърли на гърба на Смъртоносеца в мига, в който Индра издъхна. Яма се помъчи да се освободи от него, ала демонът легна като планина на гърдите му.
Брама, който лежеше до Нирити, разкъса с един замах пропитите си с репелент дрехи и ги хвърли към Яма.
Тарака мигом отскочи и Яма се обърна за да го срещне с поглед. И тогава Гръмовержецът полетя от мястото, където беше паднал право към гърдите на Яма.
Яма успя да спре меча с притиснати длани, а острието бе само на няколко сантиметра от сърцето му. Но мечът бавно се плъзна напред, а от дланите му покапа кръв.
Брама хвърли убийствен поглед на Господаря на Адския кладенец, поглед, за който черпеше направо от силата на живота вътре в него.
Острието опря в гърдите на Яма.
Яма се изви рязко и се хвърли встрани, а мечът разсече кожата му от ключицата до рамото.
И тогава очите му се превърнаха в копия и изгуби ракашасът своя човешки облик, за да се превърне в дим. Брама отпусна глава на гърдите си.
Тарака нададе пронизителен вопъл, когато съзря приближаващия се към него на бял кон Сидхартха, около който въздухът трещеше и лъхаше на озон.