Господарят на светлината [bg]

— Не! — извика Яма. — Сам, ти всъщност на чия страна си?

— На акселеризма — отвърна той. — И ако успея да го утвърдя с преговори и без ненужно кръвопролитие, това само би ме радвало.

— Бих предпочел да съм в съюз с Нирити, пред този с Небесата!

— Тогава да гласуваме, както направихме, когато обсъждахме въпроса с Нирити.

— И ще ти е нужен само един глас за да спечелиш.

— Такива бяха условията, при които се съгласих да вляза в кръга на локапалите. Вие пожелахте да ви стана водач, а аз настоях равните гласове да се броят в моя полза. Но нека преди гласуването да изясня моите съображения.

— Добре — говори!

— Доколкото разбирам, през последните години Небесата са изработили по-либерално отношение към акселеризма. Официална промяна в позицията няма, но вече не се предприемат стъпки срещу него — може би заради тежкия удар, който им бе нанесен при Кинсет. Прав ли съм?

— По същество.

— Изглежда са стигнали до извода, че ще им излезе твърде скъпо, ако реагират така всеки път, когато Науката надигне уродливата си глава. В онази битка срещу тях се сражаваха хора, човешки същества. Срещу Небесата. А хората — за разлика от нас — имат семейства, обвързани са с родствени връзки, които ги правят слаби и най-вече ги сковава необходимостта да пазят чисти кармичните си записи, ако искат отново да се преродят. И въпреки това те се сражаваха. Изглежда точно това е смекчило позицията на Небесата през последните години. Не им остава нищо друго освен да го признаят. Биха могли дори да спечелят, като му придадат облика на божествена милост. Ето защо смятам, че те са готови да се съгласят на онзи съюз, който ни отказа Нирити…

— Искам да видя падането на Небесата — прекъсна го Яма.

— Разбира се. Аз също. Но помислете добре. След всичко онова, което дадохме на хората през последния половин век — дълго ли ще могат Небесата да ги държат в робско подчинение? Аз мисля, че в онзи страшен ден, при Кинсет, Небесата паднаха. Още едно две поколения и властта им над смъртните ще е мит. Дори ако победят в битката с Нирити, раната ще е дълбока. Ще им остават още няколко години декадентско величие. С всяка измината година ще са все по-безсилни. Те преминаха своя разцвет. Дойде време за упадъка.

Яма запали цигара.

— Ти искаш някой друг да убие Брама, нали? — запита Сам.

Яма седеше мълчаливо и придръпваше от цигарата.

— Може би — отвърна след малко. — Може би е така. Не зная. Не обичам да мисля за това. Струва ми се, че си прав.

— Искаш ли да ти дам гаранции, че Брама ще остане жив?

— Не! Ако го сториш, аз ще го убия!

— Значи самият ти не знаеш, дали го искаш жив или мъртъв. Вероятно защото едновременно го обичаш и мразиш. Ти си бил стар, преди да станеш млад, Яма, и тя е единственият човек, когото си обичал. Прав ли съм?